Експедиция Атлантида

— Помогнете ми с това тук — нареди той. Шенк вдигна един лост, а Чейс се присъедини към него.

Тримата мъже се напрегнаха. Капакът леко се помести.

— Хайде, негоднико! — изръмжа Чейс. — Едно, две, три!

Те отново се напънаха — и този път капакът се отмести достатъчно, за да го плъзнат встрани. Още един напън и вътрешността на ковчега се разкри; трети — и каменната плоча се разби върху пода на храма на две половини. Нина примига.

Фрост взе прожектора си и се наведе нетърпеливо над ръба на саркофага.

— Мили боже, погледнете това!

Нина и Кари се приближиха. Нина усети страх при вида на гледката: в нея се взираше самото лице на смъртта като от кошмар. Тялото в саркофага, запечатано вътре в продължение на хиляди години, бе почерняло и съсухрено, а останките от отдавна разложените устни — изкривени в злобно презрение около стърчащите зъби.

— Здрасти — прошепна Чейс и се ухили. Нина го сръчка с лакът.

Фрост огледа трупа внимателно.

— Последният цар на атлантите… — Той извади една торбичка от якето си и взе от нея подобна на конец сонда, която пъхна в сбръчканата кожа. — Отворете и другия саркофаг, живо — нареди той на Шенк и Чейс.

— Защо е това бързане? — попита Чейс. — Няма да избягат никъде.

— Просто го направете — сопна се Фрост. Той прехвърли сондата в другата си ръка, взе скалпел от торбичката и се наведе над мъртвото лице на атлантския владетел като хирург за операция.

— Какво правите? — попита Нина разтревожено. — Това няма нищо общо със стандартната практика.

— Трябва ми ДНК проба — отвърна Фрост, сякаш това обясняваше всичко. Лекото стържене на скалпела, прорязващ мумифицираната плът, бе заглушено от хрущенето на камък, когато Чейс и Шенк повдигнаха капака на втория саркофаг.

— Но наистина… ние би трябвало… — сви се Нина отново при разбиването на втория капак на пода. Тя отиде да погледне, докато Фрост се занимаваше с първата мумия.

Царица Калея не беше в по-добро състояние от съпруга си, само дрипавите останки от одеждите й подсказваха, че тялото принадлежи на жена.

— Същинска Камила Паркър Боулс! — възкликна весело Чейс.

— Ще млъкнеш ли? — изсъска му Нина.

— Кари — обади се Фрост, без да вдига поглед от заниманието си. — Мисля, че ще е по-безопасно, ако заведеш Нина в хеликоптера.

Кари изглеждаше объркана.

— По-безопасно? Сигурна съм, че Куобрас и останалите са под контрол.

— Искам да съм сигурен. Хайде, Кари.

— Но тук има още толкова неща, които трябва да се свършат. Още дори не сме започнали да изследваме другите храмове — възрази Нина.

— Когато обектът е в безопасност, ще можем да се върнем по всяко време. Това е рискована мисия, а не археологическа експедиция — не разполагаме с необходимата екипировка.