Експедиция Атлантида

— Не го ли наричаш вече „мистър Чейс“? — попита Нина закачливо.

Кари се усмихна.

— Мисля, че отношенията работодател — служител се променят, когато някой ти спаси шест пъти живота.

— Да, мисля, че по-късно можеш да ми благодариш като направим тройка — ухили се Чейс.

Кари палаво завъртя очи.

— Виждам, че нещата не са се променили. — Нина ги наблюдаваше уморено. — Но, Кари, ще повярваш ли какво открихме?

— Какво откри ти — поправи я Кари. Тя се обърна и даде някаква заповед на норвежки на един от облечените в черно командоси; той запали една факла, осветявайки сградите в неестествена червена светлина. — Претворяване на цитаделата на Атлантида, почти незасегната…

Чейс погледна рухналите останки на една от постройките.

— Ами, да… Съжалявам, че се наложи.

Нина го потупа по ръката.

— Като се имат предвид обстоятелствата, прощавам ти.

— И още едно копие на Храма на Посейдон, също така — продължи Кари. — Невероятно е.

— Не толкова невероятно, колкото това тук. — Нина посочи много по-малкия храм в златната стена.

— Това Храмът на Клейто ли е? — попита Кари.

Нина кимна.

— Само че е бил използван като мавзолей. И знаеш ли кой е вътре? Последните цар и царица на Атлантида!

Възхищението отне способността на Кари да говори.

— Сигурна ли си? — успя да изрече тя най-накрая. — Искаш да кажеш, че тук са истинските им тела?

— Ами… не погледнах, но поне така пише на саркофага…

— Покажи ми — произнесе Кари; гласът й бе станал по-дълбок и властен. Нина се огледа и се сепна, когато видя Кристиан Фрост, облечен в бяло, да идва към нея. Той изгледа Куобрас и останалите пленници, преди да ги отмине, придружаван от мускулест мъж, в когото Нина разпозна Йозеф Шенк, и един висок, с квадратна челюст млад русокос мъж с военна подстрижка.

— Татко. — Тонът на Кари мигновено се промени и се изпълни с уважение. Нина вдигна вежди. Както изглежда, Кристиан Фрост не оставяше нищо на случайността.

Фрост посочи Храма на Клейто:

— Той вътре ли е?

— Да — отвърна Нина, — но няма как да се влезе, ще трябва да прескочите…

Фрост даде знак. Русият мъж свали раницата му, дръпна ципа и извади електрически трион. След което се приближи до стената, опипа я с пръсти, сякаш търсеше пролука, сложи си предпазни очила и започна да реже. Чу се пронизителен звук, когато острието проряза златото.

— Ами, това също ще свърши работа — произнесе Нина шокирана, — но какво ще правим по отношение съхранението на обекта? Трябва да се опитаме да запазим мястото незасегнато, доколкото е възможно.

— Засега главната ми грижа е да получа онова, за което съм дошъл — каза Фрост. — Колко време ще отнеме разрязването?

— Десетина минути — отвърна русокосият.