Контролен изстрел

1.

Ако на влизане Турецки успя да избегне зоркото око на стопанина на временното си пристанище, само след половин час разбра, че професионалното ченге не му е оставило нито един шанс. Двамата се сблъскаха уж случайно пред вратата на банята. При това Саша бе само по боксерки, а Грязнов дори с връзка. От което се наложи да направи незабавния извод, че няма да се размине без разпит — това едно, и второ — ще е трудно да лъже. Значи трябва да положи максимум усилия.

— Някаква странна миризма се носи покрай теб — изведнъж се намръщи Грязнов.

— Малкият Романов ми демонстрира необмислено френските си дезодоранти — отвърна небрежно Турецки.

— А, да бе, разбира се — кимна Слава.

Беше настроен миролюбиво, въпреки първото впечатление. За съжаление това не накара Турецки да внимава. Докато се бръснеше и поглеждаше в огледалната врата на банята, виждаше разхождащия се из кухнята Грязнов, виждаше как си вари сутрешното кафе, трака вратата на хладилника, пуши, с една дума, занимава се с обикновени неща и някак между другото уж слуша объркания и вероятно не твърде логичен разказ за посещението у малкия Шурин син и разговора с него. По-голямата част от разказа бе посветена естествено на необикновената кухня с всички удобства и екстри. На Турецки му се струваше, че и Слава може да си позволи такава — помещението само е по-малко, но това е поправимо, може да намери малогабаритен вариант на съвършенството, така да се каже. Саша хвърли пореден поглед в огледалото и видя, че и Грязнов го гледа внимателно, но със съжаление. Именно съжаление се четеше в очите му. Саша придаде на лицето си въпросително изражение — Грязнов огорчено поклати глава:

— Напразно се стараеш. И сам се досещаш, че заради такава дреболия не заслужаваше да си губиш времето, което бездруго не ти стига. Затова свършвай безотговорната си дрънканица, целяща да хвърли прах в очите ми, мий се, върви да пиеш кафе и казвай къде е причината за конфликта. И можеш да не лъжеш, на лицето ти е изписано, че нещо не си се уточнил с малкия син. По-скоро обратното.

Май Славка бе прав, защото като оценяваше вчерашното си ходене у Олег, горе-долу безперспективната за себе си беседа, Саша не можеше да не направи извода, че не трябва да очаква голяма помощ от Шуриното синче. Както току-що заяви Грязнов, „най-вероятно обратното“. Ако вчера — на чашка, а и със забравения вкус на шишчетата — нещо в тезисите на Олег му изглеждаше неприемливо, днес, макар на дрезгава дневна светлина, всичко бе просто неприятно. Почти всичко. С малко изключение. Което сега се изтяга в огромната вана на Олег. Такова силно и съвършено кадифено тяло…

След като разказа на Грязнов за мафията и някои привлекателни предложения в тази връзка, Саша направи единствения приемлив за себе си извод: естествено, няма да отиде нито като помощник, нито като съветник, защото неговият поглед върху природата на нещата е напълно различен от виждането на младия бос. Значи от такъв алианс няма да има полза, а вреда от най-чиста проба. А що се отнася до каналите на малкия Шурин син към службата за сигурност, то, както сам той каза, все някога ще стане. Не се знае обаче кога. Друго е напълно неясно: настойчивите, ставащи вече досадни съвети да прекрати делото за убийството на Елмазов. Нали официално то вече е прекратено! Какво тревожи така президентските хора? На Саша не му и хрумваше да разглежда Олег като някаква самостоятелна, извънредно опасна за обществото фигура. Чак пък толкова вече не разбира от хора?! Или горе много са заинтересувани от делото?