![Снайперистът [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/0/5/snajperistt-bg-download.jpg)
Снайперистът [bg]
- Автор: Уиткомб Кристофер
- Серия: Джеръми Уолър #1
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954585569X
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Снайперистът [bg]». Краткое содержание книги:
Самолетът й се приземи на летище „Кенеди“ в понеделник сутринта. Пред терминала за ВИП персони я очакваше лимузина на „Бордърс Атлантик“. На задната седалка бяха оставени сутрешните издания на „Ню Йорк Таймс“ и „Вашингтон Пост“, които съобщаваха с едри букви за сделката, сключена от „Бордърс Атлантик“. На пода на купето беше паднал един брой на „Ню Йорк Пост“, чието водещо заглавие привлече вниманието й.
НАБЕРЕТЕ „П“ ЗА ПРЕДАТЕЛ! — гласеше то, пресичайки физиономиите на Джордън Мичъл и Асам Алал-Бин, заели изцяло титулната страница. Всички вестници публикуваха остри коментари и анализи на саудитската сделка, включително и такива, които бяха приписани на „неназовани правителствени източници“. Всички поддържаха становището, че тази сделка ще се отрази зле на войната срещу тероризма, но финансовите анализи показваха, че за два дни акциите на „Бордърс Атлантик“ са скочили с 14 процента.
Телевизионните канали реагираха по същия гневен начин. Всички популярни предавания нарекоха Джордън Мичъл безсрамен печалбар, чиято корпоративна алчност е надделяла над националните интереси. По ирония на съдбата сочеха свалянето на сенатор Бийчъм от председателския пост на Комисията по разузнаването като главна причина за успешната реализация на тази сделка. В същото време Марселъс Парсънс намекваше, че ако бъде избран на нейно място, той незабавно ще се заеме с ревизията й.
Малко преди осем Сирад се появи в апартамента на Хамид на Осемдесет и втора улица.
— Европа ти се отразява добре — подхвърли той, докато куфарите й звучно падаха на пода. Тя изобщо не си направи труда да му отговори. А когато новият й костюм „Гучи“ последва багажа, вече не можеше да я чуе, дори и да искаше. Комбинацията от френски дантели и специален парфюм превърна входното антре в един чудесен секс кабинет от мрамор и махагон, изпълнен с различни части от облекло, стенания и онези специфични звуци, които тя умееше да издава точно когато трябва.
Когато най-сетне приключиха, Хамид се озова легнал по гръб на пода в хола. Втренчил поглед в платното на Дега, той си задаваше въпроса дали тази картина, пък и всичко останало в живота му, изобщо струва нещо.
— Е, какво искаше да ми кажеш? — върна го в действителността гласът на Сирад. Той се обърна да я погледне и видя как пръстите й откъсват нежното цветче на една петуния от вазата в средата на хола и го поставят върху добре коафираното триъгълниче, маркиращо венериния й хълм.
Главата му се поклати в знак на уважение. Тази жена умееше да управлява поведението си така, че да направи околния свят блед и незначителен. Отвеждаше го на места, за които дори не беше подозирал.
— Ходих на пазар, макар и не в мащабите, в които си го направила ти — отвърна най-сетне той. — И ти купих малък подарък, с който искам да те поздравя за отлично изпълнената задача…
— О, така ли? — възкликна тя, играейки си с цветчето в очевиден опит да го възбуди. — И какъв е той?
— Искаш ли да го видиш?
— Разбира се, че искам. Нима има жена, която да не иска подаръци от любимия си?
Хамид се изправи и придърпа две възглавнички от дивана, за да прикрие голотата си. Нещо в красотата на Сирад винаги го караше да се чувства неудобно от собствената си физика.
— Чакай тук!
Тя се изтегна като котка, питайки се дали седемнадесетият етаж беше успял да оборудва апартамента с микрофони и видеокамери. Хох твърдеше, че е обект на постоянно наблюдение. Мичъл сигурно се е възползвал от отсъствието й, за да изпрати тук своите магьосници с черни торби.
— Само не ми казвай, че не е трябвало да го купя, окей? — промърмори Хамид, появил се обратно с малка, красиво опакована кутийка в ръка. — Жената не бива да казва това, никога!
Коленичи до нея и й протегна кутийката.
— Защо пък да ти го казвам? — вдигна вежди тя. — Обичам подаръците, особено когато са от теб.
Претърколи се на една страна, вдигна ръка и рязко дръпна възглавницата, която прикриваше мъжествеността му. Тикна я между бедрата си и едва тогава поднесе разтворената си длан да получи подаръка, умишлено докосвайки бързо наедряващия му член. Той побърза да премести другата възглавница пред себе си и едва тогава й подаде кутийката. Беше красива, светлосиня на цвят, с изящно преплетените инициали на „Тифани“, завързана с традиционната панделка.