![Снайперистът [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/0/5/snajperistt-bg-download.jpg)
Снайперистът [bg]
- Автор: Уиткомб Кристофер
- Серия: Джеръми Уолър #1
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954585569X
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Снайперистът [bg]». Краткое содержание книги:
— Две бебета, тате! Две бебета! — извика той. Това беше призив към татко му да ги вземе и двамата на ръце.
— Добре, две бебета! — изръмжа с престорена ярост Джеръми, отпусна се на колене и сграбчи децата в прегръдките си. В следващия миг тримата се търкулнаха на килима, надавайки радостни крясъци.
— Хей вие, двамата! — извика Каролайн, изправила се на прага. — Я оставете татко да си влезе у дома!
Имаше вид на разтревожена майка, която с тревога очаква завръщането на немирния си син.
— Къде ми е подаръкът? — изпищя Мади.
— Ами моят? — пропя Кристофър.
Джеръми усети как сърцето му се свива. Този път изобщо не беше помислил за подаръци.
— В дневната са — обади се Каролайн, предвидлива както винаги.
Джеръми побутна децата към вътрешността на къщата, където пое от жена си подаръците, които би трябвало да купи сам.
— Благодаря — каза по-късно той и понечи да я целуне, но тя побърза да се отдръпне.
— Хей, какво става?
— И още питаш? — втренчи се в него Каролайн. — Изчезваш за четири дни, а след това се прибираш ни лук ял, ни лук мирисал! През това време Кристофър получи възпаление на ухото, Мади хвана ечемик в училище, а аз получих предложение за по-отговорна работа! — Очите й се напълниха със сълзи. — Ти обаче дори не се обади!
— Нямаше как — промърмори той и в душата му се надигна раздразнение. Как да й обясни какво се беше случило? Дори той самият все още не можеше да обхване всички детайли на нощната операция. — Нали знаеш, че понякога се налага да изчезвам без предупреждение? Би трябвало да звъннеш в службата…
— Направих го! Но оттам ми казаха, че си взел отпуск по болест!
Тя чакаше отговор. Отдавна беше изминала трудния път от страха до гнева. Съпрузите, които изчезват с дни, трябва да имат някакъв отговор. Включително и онези от тях, които работят в ООЗ.
— Не знам защо са ти казали подобно нещо — сви рамене той. — Получих заповед за изпълнението на спешна задача. В чужбина… Вдигнаха ме направо от стрелбището на Морската пехота и се осъзнах чак в Йемен… Шантава работа!
В следващия миг си даде сметка, че отново са се върнали във вестибюла, а Каролайн е препречила вратата за кухнята. Изведнъж изпита странното чувство, че се е озовал в чужд дом и жената насреща му не желае да го пусне.
— Йемен?
— Да, в Близкия…
— Знам къде се намира Йемен! — рязко смени изражението си тя и той смаяно млъкна. — Това, което не разбирам, е защо ФБР не ми казва, че си напуснал града за изпълнението на задача! Позволих си дори да позвъня на някои други съпруги и…
— Звънила си на жените на колеги? — Двамата отдавна се бяха разбрали да избягват тъй наречената „Група за взаимна подкрепа“. Повечето момчета от отряда се оплакваха, че тя е само гнездо за клюки, в което се събират жени без работа…
— А какво според теб трябваше да направя? Не се прибираш за вечеря, няма те в продължение на дни. Уплаших се, че ти се е случило нещо!
Мади и Кристофър се появиха тичешком от дневната.
— Какво има, мамо? — уплашено попита момиченцето. Баща й и майка й почти никога не се караха пред тях.
— Няма нищо, скъпа — отвърна Джеръми, а Каролайн ги изпрати да си играят с новите играчки.
— Съжалявам, искаше ми се да ти дам по-добър отговор…
Той е агент на ФБР. Той трябва да има отговори.
— Единственото, което мога да ти кажа, е, че мисията беше строго секретна… — Протегна ръка да я докосне, но тя се дръпна. От очите й потекоха сълзи. — Никога не съм те лъгал, Каролайн! — прошепна настоятелно той. — Беше мисия, повярвай ми!
Протегна ръце да я вземе в прегръдката си и този път тя не се отдръпна. Сълзите й рукнаха като река.
— Тревожа се за теб — изхлипа тя. — Адски е гадно, когато не знаеш нищо!
— Знам, скъпа — прошепна той. — Това няма да се повтори. Обещавам.
Сирад си позволи един свободен ден в Париж, след което все самолета на „Ер Франс“ за Ню Йорк — отпочинала и доволна, но въпреки това леко напрегната. Личните поздрави на Мичъл, придружени от дванадесет разкошни рози, подсладиха пребиваването й в „Риц — Карлтън“, но не успяха да премахнат огорчението, породено от недоверието му. Само две бяха причините за неговото поведение: или е искал да я подложи на последен тест, преди да й даде пълен достъп до програмата, или е отгатнал намеренията й спрямо Хамид. Първото означаваше благоразумие и предпазливост, а второто — истинско нещастие.