Ханибал - врагът на Рим
- Автор: Кейн Бен
- Серия: Ханибал #1
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546559074
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Ханибал - врагът на Рим». Краткое содержание книги:
— След като спрял в Масилия да попълни запасите си, Публий чул, че Ханибал може би е в района. Изпратил патрул, който се натъкнал на цялата картагенска войска. — Млъкна, докато виковете на слушателите му изпълниха таверната, и пресуши чашата си. Собственикът тутакси му я напълни отново. Мъжът вдигна ръка. Веднага се възцари тишина. — Щом научил, Публий повел армията си на север възможно най-бързо с намерението да принуди врага да се бие. Но когато пристигнали, Ханибал го нямало. Изчезнал. Намерението му може да е само едно — да пресече планините до Цизалпийска Галия. И после да нахлуе в Италия.
Последните му думи бяха посрещнати от уплашени викове. В таверната настъпи пълен хаос, всички се развикаха. Някои клиенти побягнаха към домовете си. На лицето на Квинт беше изписан пълен шок, а Ханон с всички сили се мъчеше да скрие ликуването си. Единствено Ханибал беше способен на подобна дързост! Запита се дали баща му е знаел за блестящия план и не е казал нищо. С един замах приоритетите му се промениха напълно.
Квинт беше осъзнал същото.
— Предполагам, че сега ще си тръгнеш — обвиняващо рече той. — Защо ти е да заминаваш за Иберия? Можеш просто да продължиш към Цизалпийска Галия.
Ханон се изчерви. Чувстваше се виновен, че изобщо си е помислил за това.
— Това не променя нищо — отвърна той. — Отиваме в Иберия да намерим баща ти.
Квинт го погледна в очите и видя, че е искрен. Наведе глава.
— Съжалявам, че се усъмних в честта ти. Просто е смайващо да чуеш подобни новини.
Разговорът им беше прекъснат отново.
— Искате ли да научите защо консулът се е върнал? — изрева червендалестият, който вече беше на четвъртата чаша. Изчака в помещението отново да се възцари тишина. — Публий бил отзован от Сената, понеже наредил на армията си да продължи към Иберия, вместо да преследва Ханибал. Казват, че Минуциите искали да бъде сменен с техен човек. Утре той ще се яви в Курията да обяснява действията си.
Всички мисли за потегляне призори изхвърчаха от главите на двамата приятели. Какво значение имаше, ако отложат заминаването си с няколко часа, за да видят как ще се развият събитията?
Независимо как щеше да го приеме Сенатът, Публий си оставаше единият от двамата консули на Републиката. При портата в края на Виа Остензис, или пътя до Остия, го очакваше носилка, носена от шестима роби. Публий, Флак и Фабриций се качиха в нея. Дузина ликтори с фасции влязоха в града пред носилката. Като действащи войници трийсетимата конници на Фабриций трябваше да останат отвън, но това не забави групата. Самата поява на ликторите, облечени с великолепните червени военни наметала вместо обичайните тоги и с добавените брадви във фасциите беше достатъчна да разчисти улиците. Всички граждани с изключение на весталките и омъжените жени бяха длъжни да им правят път или да си понесат последствията. Само най-силните и високи мъже се избираха за ликтори и бяха обучени да използват фасциите си във всяка ситуация. При необходимост можеха да бъдат дори палачи.
Фабриций беше идвал няколко пъти в Рим и винаги се наслаждаваше на зрелищата, предлагани от столицата. Присъствието на ликторите гарантираше, че ще направи възможно най-доброто впечатление на града. Хората се блъскаха един друг, за да се махнат от пътя им. Нито вилата му, нито дори Капуа можеха да се сравняват с подобно нещо и в същото време то му се струваше много подобно. Фабриций се опита да потисне внезапно налегналата го носталгия. Бързото им придвижване към Форума гарантираше, че няма да има време да се отдава на това чувство.
Стигнаха Форума и Фабриций погледна към Курията, седалището на Сената. Невзрачна, ако не се брояха огромните бронзови врати, сградата си оставаше самият център на Републиката. Фабриций погледна Грекостазата, мястото пред Курията, където чуждите пратеничества трябваше да чакат, докато не бъдат извикани. Днес, в компанията на двама от най-важните мъже в страната, подобни забавяния нямаше. Ликторите тръгнаха към входа, като разпръснаха тълпата сенаторски синове, които се бяха скупчили там и слушаха дебатите. Публий слезе точно пред портала; Флак и Фабриций също слязоха. И тримата бяха облечени в най-хубавите си тоги. Естествено, тази на Публий беше най-великолепната — ослепително бяла вълнена дреха с пурпурна ивица по ръбовете.
Преди да тръгнат Фабриций бе скрил кинжал в гънките на тогата си. След месеци на кампании се чувстваше гол без оръжие и го беше взел, без изобщо да се замисля. Това обаче беше рисковано — единствено ликторите имаха право да носят оръжие в Курията. Фабриций се наруга за импулсивното си решение. Нямаше начин обаче да се отърве от ножа. Трябваше да продължи да го носи и да се надява, че няма да бъде открит. Сърцето му задумка. Публий го беше помолил да дойде, защото Фабриций бе единственият римски офицер, видял с очите си войската на Ханибал. Неговото свидетелство беше жизненоважно за защитата на Публий. „Разчитам на теб — беше му казал консулът. — Знам, че няма да ме разочароваш. Просто им кажи какво си видял в лагера на картагенците“. Фабриций му беше обещал да го направи. Сега погледна крадешком Флак, който изглеждаше доста доволен от себе си. Това го изпълни със смущение. Каква роля щеше да играе той в предстоящата драма?