Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Лотарията [The Winner - bg]
Лотарията [The Winner - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Лотарията [The Winner - bg]

Электронная книга - «Лотарията [The Winner - bg]». Краткое содержание книги:

„Искаш ли да бъдеш богата? По-богата, отколкото в най-смелите си мечти?“ Този въпрос задава Джаксън, тайнственият непознат, на двайсетгодишната Лу Ан. Той има предложение: гарантира й голямата печалба от националната лотария. Тя трябва само да си купи билет. И да получи сто милиона долара на пищна церемония в Ню Йорк.
Лу Ан няма нищо. Живее в стара каравана с малкото си момиченце и вечно пияния неудачник, който е негов баща. Работи като келнерка в крайпътно заведение и мечтае дъщеря й да има по-щастлива съдба.
Лу Ан дори не подозира, че откаже ли на Джаксън, ще умре. Приема съблазнителното предложение, за да започне нов живот. Тя не знае, че е една марионетка в грандиозен спектакъл, режисиран от гениален психопат. И ще трябва да плати твърде висока цена.
„Лотарията“ е кошмарната версия на сбъднатата американска мечта. А Лу Ан е героиня на нашето време — силна, умна, оцеляваща.
Източник: http://helikon.bg/?act=books&do=detailed&id=66946
1 ... 137 138 139 140 141 142 143 144 145 ... 172
Перейти на страницу:

Ригс набра номера. След няколко минути влезе в Хувър Билдинг. Въоръжена охрана го придружи до една заседателна зала — голяма, но оскъдно обзаведена. Той мина покрай столовете, наредени около масата, и прав зачака появата им. Беше се завърнал у дома, тъй да се каже. Огледа залата за скрити камери и не откри нищо, забележимо с просто око. Това означаваше, че тя се подслушва и наблюдава с по-специална техника.

Бързо се извърна към вратата, която се отвори. Влязоха двама мъже с бели ризи и почти еднакви вратовръзки.

Джордж Мастърс протегна ръка. Беше едър и доста плешив, но фигурата му оставаше стегната. Със строгата външност на типичен агент Лу Бърман гледаше мрачно.

— Много време мина, Дан… Ригс стисна ръката му.

— Сега съм Мат. Дан умря, не си ли спомняш, Джордж?

Джордж Мастърс се покашля, огледа се нервно и с жест покани Ригс да седне на издрасканата маса. Когато и тримата се настаниха, Джордж Мастърс наклони глава към Бърман.

— Лу Бърман води разследването, за което си говорихме по телефона.

Бърман отсечено кимна на Ригс.

— Дан… — заговори Мастърс на Бърман, — всъщност Мат беше един от най-страхотните тайни агенти, които някога сме имали.

— Жертвах много в името на правосъдието, нали тъй, Джордж? — вметна Ригс с безизразен поглед.

— Искаш ли цигара? — попита Мастърс. — Ако правилно си спомням, пушеше навремето.

— Отказах ги, много са вредни. — Той погледна към Бърман. — Джордж ще ви каже, че се задържах в тая игра твърде дълго. Прав ли съм, Джордж? Макар да стана не по моя воля.

— Много време мина оттогава.

— Странно, но за мен сякаш беше вчера.

— Така е с хората от глухата провинция.

— Лесно е да се каже, когато не си виждал как пръсват черепа на жената ти заради това, с което си изкарваш прехраната. Но да оставим миналото.

— Съжалявам, Мат. — Мастърс подпря лакти на масата и се вгледа в него. — За твоя информация, преди два дни бях в Шарлътсвил.

— Красиво градче, има колеж…

— Пообиколих една-две кръчми. Помислих си, че може да те срещна.

— Гледам да се трудя, Джордж.

Мастърс се вторачи в превръзката.

— Злополука ли някаква?

— В строителството има рискове. Дошъл съм да направим сделка, Джордж. Взаимноизгодна сделка.

— Знаете ли къде е Лу Ан Тайлър? — обади се Бърман и впи очи в Ригс.

— Заключил съм я долу в колата, Лу, искаш ли да провериш? Ето. — Ригс бръкна в джоба си, извади връзка ключове и ги разлюля пред агента. Бяха от къщата му, но Ригс реши, че Бърман няма да се върже.

— Не желая да си играем игрички — изръмжа Бърман.

— Нито пък аз — наведе се напред Ригс. — Както казах, дошъл съм да направим сделка. Искате ли да я чуете?

— Защо ще правим сделки с теб? Откъде да знаем, че не си в комбина с Тайлър?

— Какво ви интересува това?

Лицето на Бърман поаленя.

— Тя е престъпница.

— Повечето ми трудов стаж мина в работа с престъпници, Лу. А и кой казва, че тя е такава?

— Щатът Джорджия.

— Добре ли сте запознати със случая? Искам да кажа, проучихте ли го? Според моите източници това са пълни глупости.

— Твоите източници? — подсмихна се Бърман.

— Прегледах досието, Мат — намеси се Мастърс. — Може и наистина да е глупост. — Той навъсено изгледа Бърман. — А и да не е, проблемът е на Джорджия, не наш.

— Именно, а вашият интерес трябва да е насочен другаде. Бърман обаче не се предаваше.

— Освен това не е плащала никакви данъци. Спечелила е сто милиона, изчезнала е за десет години и нито цент за Чичо Сам.

— Мислех те за агент на ФБР, а не за бирник — изстреля Ригс.

— По-спокойно, момчета — каза Мастърс.

— Очаквах да се интересувате много повече от човека, който стои зад Лу Ан и зад много други. Невидимият, който разиграва милиарди долари из цял свят, създава хаос на борсите и проблеми за вас. Искате ли да се доберете до него, или предпочитате да разнищваме неудържаните данъци на Лу Ан?

— Какво предлагаш?

Ригс се облегна назад.

— Както правехме навремето, Джордж. Улавяме голямата риба, а малките ги пускаме.

— Това не ми харесва — измърмори Бърман.

Ригс го загледа от упор.

— От опит знам, че ако хванеш акулата, те повишават. И теб, и заплатата, което е по-важно. А рибките не ги броят за нищо.

— Не ми чети лекции, Ригс, не съм от вчера тук.

— Добре, Лу, значи да не губим време в приказки. Даваме ви в ръцете онзи тип, а с Лу Ан не се занимавате — нито вие, нито данъчната полиция, нито ченгетата в Джорджия.

1 ... 137 138 139 140 141 142 143 144 145 ... 172
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)