Лотарията [The Winner - bg]

49

Лу Ан разгледа отдалеч мемориала на Линкълн, докато прекосяваше Потомак по Мемориъл Бридж. Водите на реката бяха тъмни и пенливи. Беше сутрешният пиков час и движението по моста бе много натоварено. Пренощуваха в един мотел край Фредериксбърг, а после се отправиха към столицата и прекараха следващата нощ в мотела до Арлингтън. Ригс позвъни тук-там и отскочи до някаква работилница, подготвяйки се за предстоящите събития. После хапнаха в стаята и Ригс изложи своя план, чиито детайли Лу Ан запамети бързо. След като свършиха и това, угасиха лампите. Единият щеше да спи, а другият да пази — планираха да почиват на смени. Но никой от двамата не мигна. Прекараха нощта нащрек, ослушвайки се за звуци, които биха възвестили нова вълна от опасности.

— Не мога да повярвам, че правя всичко това — каза Лу Ан, докато караше.

— Ей, нали каза, че ми се доверяваш.

— Така е.

— Лу Ан, аз знам какво върша. Две неща зная: как да строя сгради и как работи Бюрото. Така трябва да действаме. Това е единственият разумен начин. Ако побегнеш, в крайна сметка ще те намерят.

Лу Ан се загледа в движението, мислейки напрегнато за това, което им предстоеше.

— Не ти ли е нервно? — попита тя. — Искам да кажа, че не знаеш на какво ще налетиш. Той й се усмихна.

— В това се крие очарованието, не мислиш ли?

— Ти си луд човек, Матю. Единственото, за което мечтая, е да няма лоши изненади; искам мъничко спокойствие, и толкова, а ти се опияняваш от ходенето по ръба на пропастта.

— Зависи от гледната точка. — Той надникна през прозореца. — Ето че пристигнахме. — Показа й едно свободно място край бордюра и тя паркира там. Ригс слезе от колата и провря глава през прозореца.

— Помниш ли плана?

— Нали го научих наизуст снощи — кимна тя.

— Добре, ще се видим скоро.

Докато Ригс се отправяше към телефонния автомат отсреща, Лу Ан огледа огромната грозна сграда. На фасадата пишеше „Хувър Билдинг“. Седалището на Федералното бюро за разследване. Лу Ан потрепери и сложи тъмните си очила. Включи на скорост и се помъчи да овладее нервите си. Ужасно много се надяваше, че този човек знае какво върши.