Двойно прикритие
- Автор: Годард Кен
- Серия: henry lightstone #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Даниела Забунова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Двойно прикритие». Краткое содержание книги:
— Открити са четири отделни сметки. Ще получите достъп до тях, ако операцията завърши успешно.
— Когато завърши, а не ако — спокойно поправи своя събеседник подполковник Ръстман. — От чисто любопитство, какво са направили тези момчета, за да ядосат толкова Смолсрийд?
— Тази задача няма абсолютно нищо общо с конгресмена! Ние само сме посредници.
— Десет милиона долара. По дяволите, това са много пари! Логично е да допуснем, че тези федерални агенти сериозно ядосват някого. Може би ще е полезно да знаем кой… и защо.
— Допускай каквото си искаш — отговори Саймън Уотли рязко, — но трябва да разбереш много ясно едно. Вече е имало два опита за ликвидирането им. И двата са се провалили…
Яркожълти очи с въгленочерни зеници спокойно се взираха в нея.
Саша. Какво искаш…
О, по дяволите!
Поколеба се, разкъсвана между противоречиви чувства.
Проклет да си, Хенри, който и да си!
Нежелаеща да губи време, за да уговори и върне пантерата в ограденото място, Карла разочаровано тръсна глава, вкара животното в купето и бързо сложи контролиращия нашийник на дебелия врат.
След като се увери, че и трите малки приемника за проследяване, спринцовката и инжекциите с упойка бяха там и напълно може да контролира опасната котка, тя запали колата, потегли с бясна скорост и решително изражение в зелените очи.
Мъдреца бавно се спускаше с грохналия си мотопед по пътя към странноприемницата „Смъртоносен огън“, когато познатият пикап профуча покрай него. Пантерата в кабината изрева през леко отворения прозорец, разпознала го или от отчаяние — той не можа да разбере кое, — защото се вдигна облак прах и мръсотия.
Невярващ на очите си, той поклати глава, отклони се встрани, за да изчисти очите и устата си, после се върна на пътя и потегли с много по-голяма скорост.
Когато стигна до странноприемницата, той видя отворената врата на ресторанта. Озадачен и с нарастващо безпокойство, старият мъж бързо огледа задните помещения, клетката на Саша, също отворена, изоставената кофа и пособията за чистене върху циментовия под, покрит с парчета мокра хартия.
Едва когато влезе в спалнята на Карла, той забеляза разкъсаната, все още мокра снимка на много познатата личност, забравена пред телефона до леглото.
Пет минути по-късно като сипеше ругатни, подсказващи за далеч по-интересен живот от очаквания за един полусляп гадател, Мъдреца запали мотопеда си и забръмча обратно, за да проследи Карла и неразделната й Саша.
През това време Хенри Лайтстоун и Майк Такахара бавно и предпазливо се мушнаха под пикапа, който Лайтстоун беше изоставил в покрайнините на Логърхед.
— Виждаш ли го? — прошепна Лайтстоун.
— Аха, много добре — измърмори техническият експерт на екип „Браво“.
— Е?
Такахара прокара силния лъч на мъничкото си фенерче още веднъж над устройството с двойните антени, което някой беше закрепил на скоростната кутия на пикапа на Лайтстоун.
— Искаш ли го? — накрая попита техническият агент.
— Да не избухне?
— Не, не мисля.
— Тогава го искам — решително отвърна Лайтстоун.
— Е, ти си шефът — въздъхна техническият агент, после се протегна с тежката автоматична отвертка, разхлаби устройството и с едно бързо движение го метна на земята до Лайтстоун.
— Какво, по дяволите, правиш? — запита Лайтстоун, разтреперан от неочакваното действие на Такахара.
— Ти каза, че го искаш — спокойно му напомни техническият агент. — Не е толкова страшно. Точно каквото се молехме да е.
— Искаш да кажеш МТЕАР-42. Само една малка възпламеняваща се кутия, бълваща червен пушек. Сигурен ли си? — настоя Лайтстоун, като предпазливо изучаваше устройството. — И няма пластичен експлозив С-4?
— Не знам дали бих го нарекъл възпламеняваща се кутия. Онези нахакани младежи могат прилично да разтърсят танк „Абрахам“ с него. Но не мога да съм сигурен, без да го разглобя. Ако погледнеш тук — Такахара насочи тесния лъч на фенерчето към страничните отвори на устройството, — ще забележиш откъде ще се измъкне пушекът. А и вътре няма повече място за нещо друго… Освен ако наистина не си поиграеш с него — замислено добави той.
— Добре, вярвам ти. — Лайтстоун грабна устройството и започна да се измъква от камиона.
— Означава ли това, че свършихме?
Хенри Лайтстоун се усмихна, издърпа техническия агент изпод колата и го изправи на крака. После се протегна към мърдащата голяма торба до краката си.
— О, не. Това беше лесната част. Трудната е наистина да си събераш парите.
52.
Хенри Лайтстоун и Майк Такахара изчакаха в тъмнината край тренировъчната база на Избраната бригада, докато рейнджърът, известен като Азария, започна да нарежда оборудването за видеозаписа.
После се възползваха от последвалата суматоха — членовете на бригадата се перчеха и позираха на входа на базата със завързаните и със запушени уста Наташа Марашенко и Донато, докато рейнджърите на Уинтърсоул наблюдаваха внимателно цялата сцена от близката гора — за да си пробият път до задната част на грохналия хамбар, където по-рано този ден Лайтстоун забеляза Уинтърсоул и екипа му да работят.
Първоначално вонята на гранив и разложен пилешки тор ги замая. Но те бързо забравиха за нея, когато червеният лъч от фенерчето на Майк Такахара откри първия експлозив.