Двойно прикритие
- Автор: Годард Кен
- Серия: henry lightstone #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Даниела Забунова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Двойно прикритие». Краткое содержание книги:
— Открити са четири отделни сметки. Ще получите достъп до тях, ако операцията завърши успешно.
— Когато завърши, а не ако — спокойно поправи своя събеседник подполковник Ръстман. — От чисто любопитство, какво са направили тези момчета, за да ядосат толкова Смолсрийд?
— Тази задача няма абсолютно нищо общо с конгресмена! Ние само сме посредници.
— Десет милиона долара. По дяволите, това са много пари! Логично е да допуснем, че тези федерални агенти сериозно ядосват някого. Може би ще е полезно да знаем кой… и защо.
— Допускай каквото си искаш — отговори Саймън Уотли рязко, — но трябва да разбереш много ясно едно. Вече е имало два опита за ликвидирането им. И двата са се провалили…
Смолсрийд объркано вдигна най-горната снимка и огледа пак надписа отзад.
— Не, не може да е той. — Конгресменът поклати белокосата си глава. — Според надписа това е някакъв местен тип — приятел на жената, която управлява пощата.
— Идиот! — изкрещя Тисбъри, очите му изпъкнаха от ярост. Той издърпа снимката от ръката на Смолсрийд и я запрати в лицето на конгресмена. — По дяволите, чуй ме! Казвам ти, че това е Хенри Лайтстоун!
— Но какво, за бога, ще прави… — запротестира Смолсрийд, но изведнъж му светна. — Проклятие — прошепна той.
Случи се така, че мъжът, който накара конгресмена Смолсрийд да ругае, също усети светлината на зората.
Само че в този случай Хенри Лайтстоун не можеше да направи много, защото светлината се появи от току-що изгряващото слънце и лошото време не й попречи.
Дотогава той помогна на Уинтърсоул да прехвърли завързаните и със запушени уста Донато, Либранди и Марашенко в изкопаните в земята „тигрови“ клетки, където членовете на Бригадата сега гордо охраняваха новите си затворници… После провери терена от нощното учение… и тогава хоризонтът от изток започна доловимо да се развиделява.
А това щеше да му създаде проблем, осъзна Лайтстоун, когато се върнаха с Уинтърсоул в бараката, където държаха коравия стар инат, когото Лайтстоун смяташе за Уилбър Богс. Тъмнината играеше решаваща роля в плана му, тъй като нямаше желание да удря колегата си.
— Какво прави? — попита Лайтстоун, когато влезе в бараката предиУинтърсоул.
— Припадна — отвърна явно изтощеният млад рейнджър. — Сега е твой ред.
Хенри Лайтстоун се приближи до отпуснатото тяло на стола, повдигна контузената му глава, огледа напуканите му, пресъхнали и кървящ устни, после се усмихна, като забеляза липсващите два предни зъба.
Уилбър Богс отвори едно око, ухили се на Лайтстоун с широка, кървяща и беззъба усмивка, после отново припадна.
„Добре, Богс, сериозно се съмнявам някой от Избраната бригада доброволно да пожертва предните си зъби само за да изиграе ролята, която му е възложил някакъв маниак главен сержант. Така че вероятно ти си човекът, когото екип «Чарли» търсеше… Което означава, че поне един въпрос отпада — помисли си Лайтстоун. — Сега само трябва да измисля как да ти съобщя кой съм и да подскажа на останалите от екип «Чарли» да мълчат, докато нося този проклет микрофон.“ Той усети, че Уинтърсоул и младият рейнджър се приближават зад него.
— Колко е часът? — попита Лайтстоун, докато разглеждаше отпуснатото тяло на Уилбър Богс.
Уинтърсоул погледна часовника на китката си.
— Четири и четиридесет.
— Наистина ли толкова бързаме с тази информация?
— Колкото по-скоро, толкова по-добре.
— Не мисля, че този човек може да остане дълго в съзнание, още по-малко да говори, без значение какво ще му направим… А и аз почти заспивам. Какво ще кажете да прекъснем за няколко часа, докато всички си починем и се прегрупираме?
Уинтърсоул се поколеба. Явно беше готов да заповяда на Лайтстоун да започне веднага разпита, когато младият рейнджър се обади:
— Всички сме малко превъзбудени, главен сержант. А все още не сме заложили това… Не сме поставили техническото оборудване и не сме го изпробвали.
Уинтърсоул кимна рязко.
— Знам как да накарам тоя тип да пропее — добави Лайтстоун. — Но ми трябва малко време.
— Късмет — изтърси младият рейнджър.
— Какво значи това? — Бледосивите очи на Уинтърсоул изразиха повече интерес от обикновено.
— Запознат ли си с израза „психологическа война“?
Уинтърсоул кимна.
„Аха, обзалагам се, че си.“ — Лайтстоун си позволи за миг да погледне хриптящия Уилбър Богс, преди да насочи вниманието си към мъжа, който явно представляваше най-голяма заплаха за екипите „Чарли“ и „Браво“.
— Добре. Тогава ще разбереш какво възнамерявам да направя веднага след като открия една хубава, голяма, отровна змия.
51.
Според документите на Федералното авиационно управление на САЩ, новичкият „Фалкон“ 900-ЕХ, който излетя от международното летище „Дълес“ във Вашингтон, в 3,00 източно време онзи вторник следобед, беше един от трите подобни самолета, собственост на международна нефтена корпорация, която заемаше луксозно обзаведените реактивни машини на елитни клиенти за кратки пътешествия… и обикновено с много ранно предизвестяване.
В действителност трите самолета бяха собственост на Самуел Тисбъри, председателя на „Цианосфера VIII“, а също и втория човек от индустриалния заговор, известен като ICER. И като потвърждение на невероятното богатство и небезизвестната нетърпеливост на Тисбъри, наземният персонал и екипажът огледаха и подготвиха самолета за полет цял час преди Тисбъри и неговите спътници да пристигнат в личния му хангар.