Двойно прикритие
- Автор: Годард Кен
- Серия: henry lightstone #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Даниела Забунова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Двойно прикритие». Краткое содержание книги:
— Открити са четири отделни сметки. Ще получите достъп до тях, ако операцията завърши успешно.
— Когато завърши, а не ако — спокойно поправи своя събеседник подполковник Ръстман. — От чисто любопитство, какво са направили тези момчета, за да ядосат толкова Смолсрийд?
— Тази задача няма абсолютно нищо общо с конгресмена! Ние само сме посредници.
— Десет милиона долара. По дяволите, това са много пари! Логично е да допуснем, че тези федерални агенти сериозно ядосват някого. Може би ще е полезно да знаем кой… и защо.
— Допускай каквото си искаш — отговори Саймън Уотли рязко, — но трябва да разбереш много ясно едно. Вече е имало два опита за ликвидирането им. И двата са се провалили…
— Какво му е на Уошак? Мисля, че е страхотен. Дори само защото уплаши до смърт Ал с усуканата маневра преди приводняването…
— Нищо — въздъхна Лайтстоун, като прегърна примамливата директорка на федерална поща, вещица, агентка от ФБР, сервитьорка и гадателка, която — изведнъж му дойде наум — можеше наистина да се казва Карла, а може би — не. Още една малка подробност, която все още не бяха обсъдили.
— Но трябва да знаеш, че той винаги пилотира така.
— О! — Очите й заблестяха в очакване. — Ти ми обеща интересно пътешествие. Нещо, което никога не ми се е случвало. Сигурна съм, че полетът с Уошак ще бъде незабравима част от това преживяване.
— Ако действително пристигнем там невредими. — Изведнъж Лайтстоун направи учудена физиономия. — Знаеш ли, забравих да ти кажа нещо… Хората от криминалната ни лаборатория се интересуват от онази козина, която ми даде.
— Наистина ли? Защо?
— Е, според техния доклад козината прилича на мечка или някакъв примат, но нямат в своята колекция такива мечки или примати.
— Много странно. — Зелените й очи със златисти петънца изведнъж заблестяха.
— А те мислят, че имат мостри от козината на всички видове и подвидове мечки и примати в света. Затова искат да знаят какво е това. И второ, къде го намери?
Загадъчна усмивка заигра на чувствените й устни.
— Е, наистина не знам каква е тя, но със сигурност знам, че живее в ранчото на твоя приятел… с другите…
— Искаш да кажеш… — едва промълви накрая той, но тя бързо постави пръст върху устните си.
— Има и малки, Хенри, тя е чудесна. Нека да ги оставим да…
— Но…
— Както татко винаги казва — прошепна тя с доста страстен глас, който мигновено накара Хенри Лайтстоун да забрави за митичните същества, които може и да са истински. — Нищо не е такова, каквото изглежда.
ЕПИЛОГ
Олдридж Хамънд, самотният и всяващ ужас председател на ICER, седеше сам в личния си кабинет на бледа светлина, оставил мислите за невероятния обрат на събитията да се реят свободно в съзнанието му.
Час по-късно той продължаваше да стои така, когато секретарката влезе в личния му кабинет през страничната врата, постави видеокасетата с червен държавен печат на бюрото и прошепна въпроса си в ухото му.
Той кимна мълчаливо с прошарената си глава.
Няколко минути по-късно Хамънд наблюдаваше с интерес как двете облечени с камуфлажни зелени дрехи фигури мигновено се отдръпват от вратата на хеликоптера, първо уплашени… После мъртви.
Той накара помощничката си да спре записа на този кадър, запечатал болезнено ясното осъзнаване на предателството — мига, в който главен сержант Аран Уинтърсоул разбра, че е принесен в жертва заради провала.
После Хамънд направи знак на секретарката си да върне отначало, за да потърси предишни кадри, които бяха привлекли вниманието му.
Тя ги откри и този път той загледа друг мъж с маскировъчни дрехи да се строполява тежко на земята, с мъка да се опитва да си пробие път през обкръжаващия обръч и после как една стройна фигура изскача иззад дърветата и нанася удар в гърба на първата… Но после двамата се двоумят и поглеждат нагоре — директно към далечния обектив… В какво?
Тихият хеликоптер?
Камерата?
Мен?
— Виждаш нещо, нали? — прошепна той злобно, неудържимо привлечен от блестящите очи на пантерата и търсещите очи на мъжа, който — благодарение на някои непонятни преплитания на съдбата — беше станал проклятие за председателя на ICER.
Е, както изглежда, ти ще си най-опасният ми враг.
Той направи знак на секретарката си отново да пусне записа, после мълчаливо гледа, докато бял правоъгълник покри екрана… Накрая увеличи двата образа. Минути по-късно принтерът спря и изплю получената цифрова снимка на бюрото му.
Хамънд се взира в нея дълго, бавно заменящ едва сдържания си гняв с успокояващите мисли за своя все още неизползван източник.
После председателят на ICER бавно постави покритите си с петна пръсти върху блестящите очи на пантерата и търсещите очи на специален агент Хенри Лайтстоун.
И ги скри от погледа си.