Играта на лисиците (Епизоди от агентурната борба)
- Автор: Фараго Ладислас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефка Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Играта на лисиците (Епизоди от агентурната борба)». Краткое содержание книги:
Книгата изобилствува с уникални, за първи път публикувани документи и факти, които ще заинтересуват голям кръг читатели.
Очевидно Кохлер действува умело, защото вече много време изпълнява безнаказано своите шпионски задължения, без да пропусне нито един радиосеанс.
В това унило априлско утро Кохлер се готви да предаде до Германия поредното ежеседмично донесение номер 231, както прави вече в продължение на повече от две години от онзи зимен ден на 1943 г., когато неговата радиостанция установява контакт с радиоцентъра на абвера за връзка е агентите в чужбина.
Донесението на Кохлер номер 231 няма никакво отношение към основната му задача и не съдържа никаква секретна информация. В него става дума всичко на всичко за емблемата на ръкавите на американската пехотна дивизия, която уж се прехвърля в Европа. Вече не за пръв път Кохлер изпраща на абвера подобни дреболии, сякаш това би могло да даде нови сили на понеслия големи загуби вермахт…
Тази история започва много преди Кохлер да стане един от главните и герои. На 12 ноември 1940 г. подразделението на абвера в Бремен получава донесение от своя агент в САЩ номер Р–2232. На вид то е съвсем обикновено, но дава начален тласък на верижна реакция, продължила четири и половина години. Според съобщението на агента няколко американски завода, произвеждащи хелий, увеличават своите производствени мощности, което ще доведе и до увеличаване на продукцията. Той обръща внимание на факта, че количествата хелий, произвеждани до този момент, са повече от достатъчни за задоволяването на нормалните потребности на Съединените щати. Военноморският флот на САЩ използва хелия за пълненето на дирижабли и като компонент на въздушна смес за водолази при работа на големи дълбочини и в кесони. Затова, предполага Р–2232, увеличаването на производството на хелий преследва още някаква цел и може би е свързани с развитието на атомната физика или с експериментите, провеждани във връзка с използването на атомната енергия за военни цели.
Под номер Р–2232 се крие отдавнашният жител на Щатите, немският химик Алфред Холхауз, работещ за абвера. Задачата му е да събира секретни сведения по време на чисто деловите на пръв поглед пътувания. Неговото положение иа учен му дава възможност да посещава важни американски предприятия по цялата територия на САЩ. Донесението си от 12 ноември 1940 г. той изпраща след пътуване до град Амарило, щат Тексас, до един от най-големите заводи за производство на хелий, собственост на Министерството на вътрешните работи.
По такъв начин Р–2232 изпраща в абвера онова, което днес може да бъде квалифицирано като първото шпионско донесение, възвестяващо началото на атомната ера.
През втората половина на ноември и през декември Холхауз изпраща в Бремен още няколко съобщения на същата тема. Разбира се, това са само негови предположения, но те не са далеч от истината.
Донесенията на агента не изглеждат на ръководството на бременския филиал на абвера достатъчно убедителни, но отдавайки дължимото на настойчивостта му, то ги препраща в разузнавателните управления на генералния щаб, на военноморските и военновъздушните сили. Тези ведомства не проявяват особен интерес към съобщенията на Холхауз. Отговорът на щаба на военноморския флот от 17 декември 1940 г. например е типичен за общия скептицизъм:
„Твърденията на агента, че производството на хелий се е увеличило, не представляват нищо ново. Всичко, което ни е известно, не ни дава основание да направим извода, че между увеличаването на производството на този газ и възможното промишлено производство на тежък уран има някаква връзка. Интерес представлява единствено информацията в какви количества и закъде се експортира хелият.“
През пролетта на 1941 г. Холхауз, след като се завръща в Бремен, сумира всичко, което знае и за което се досеща, в дълго съобщение със заглавие „Производството на тежък уран от хелий за ВВС на Съединените щати (предположения)“, и убеждава тогавашния началник на подразделението в Бремен Карлс да изпрати документа на същите получатели, до които са били адресирани предишните му донесения.
Разузнавателното управление на щаба на военноморския флот не само оставя без внимание докладната на Холхауз, но и недвусмислено дава да се разбере, че абверът не бива да отвлича сътрудниците на управлението от работата им, за да четат празните измислици на агента. В отговора на това ведомство се казва:
„Увеличаването на производството на хелий няма никакво отношение към развитието на атомната техника и се обяснява с разширяването на флота от дирижабли, принадлежащи на военноморските сили на САЩ, а също така с необходимостта да се задоволят потребностите от този газ, свързани със зареждането на многобройните заградителни аеростати.“