Играта на лисиците (Епизоди от агентурната борба)
- Автор: Фараго Ладислас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефка Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Играта на лисиците (Епизоди от агентурната борба)». Краткое содержание книги:
Книгата изобилствува с уникални, за първи път публикувани документи и факти, които ще заинтересуват голям кръг читатели.
Началникът на разузнавателното управление на военновъздушните сили Шмидт отговаря на Карлс едва на 19 януари 1942 г. т.е. почти половин година след като получава резюмето на Холхауз.
„Според някои данни — пише той — работата в областта на атомната физика, особено в САЩ, дотолкова с напреднала, че ако войната се проточи, тя може да бъде от съществено значение. Затова е желателно чрез абвера да се получи допълнителна информация за американските планове и за напредъка на САЩ в областта на атомните изследвания.“
Началникът на военнотехническото управление на вермахта Родер проявява интерес към донесенията на Холхауз и се обръща към Карлс със следната молба:
„Чрез другите агенти, намиращи се засега в САЩ, е желателно да се изясни:
1) какви процеси се използват за производството на тежък уран;
2) къде се провеждат такива експерименти с големи количества уран, включително и в частни промишлени лаборатории;
2) каква друга суровина се използва при различните процеси.“
Родер препоръчва в САЩ да бъде изпратен нов агент, за предпочитане физик, за да събира информация на място. Канарис и Пикенброк се съгласяват и изборът пада на Кохлер.
Той, общо взето, не е идеалният кандидат за изпълнението на такава отговорна задача, но други кандидати няма, а Кохлер все пак притежава определени качества, които го правят приемлив за ролята на агент на абвера в САЩ. Първо, той не е новак в шпионажа, работил е за разузнаването по време на Първата световна война и епизодично между двете войни. Второ, по националност той е холандец, а по вероизповедание — католик, което би могло да послужи като сериозна причина за бягство от нацистите и му дава основание да се представя за бежанец. И накрая, на времето той е учил за инженер и въпреки че е станал бижутер, все пак са му останали известни технически знания. Като законсервиран агент на германското разузнаване Кохлер живее известно време в Ню Йорк, но е отзован, когато във финансовите му отчети откриват някои „неточности“. Кохлер успява да се оправдае и ръководството на абвера с удовлетворение посреща съгласието му да се върне в САЩ сега вече като „атомен“ шпионин.
Кохлер преминава кратък инструктаж по основите на атомната физика. Малко подновяват предишната му „легенда за прикритие“, но както и по-рано, най-добрата му маскировка е неговата външност на безвреден еснаф. Нисък, пълнеещ, той носи очила с дебели стъкла и не бие на очи, нищо не дава повод да бъде заподозрян, че е шпионин. Предвиждало се да замине заедно с жена си за Щатите през Аржентина с виза, която да получи резидентурата на абвера в Мадрид, а по-нататъшният му път да бъде осигурен от резидентурата в Буенос Айрес.
Кохлер се съгласява с този маршрут, въпреки че изпитва узвестни съмнения, доколко е целесъобразно новото му пътуване в САЩ с шпионски цели. Предишния път пребиваването му в Съединените щати завършва благополучно, но той съвсем не е сигурен, че ФБР не се е заинтересувало от него. Освен всичко останало, той е бил и задържан във връзка с едно криминално дело.
Веднъж в Холандия той открадва от свой приятел чанта с няколко хиляди гулдена и е осъден на година и половина затвор, въпреки че излежава само шест месеца.
Той се опасява, че „Интерпол“ е разпратил отпечатъците му на всички полиции в света, включително и на американската, и че това може да бъде началото на неговото разобличаване.
В края на краищата Кохлер преодолява съмненията си, за което до голяма степен допринася обещаното високо възнаграждение — той никога не е могъл да устои пред парични изкушения, — но главно защото го осенява блестяща мисъл: да получи парите, да замине за Аржентина и „да се изгуби“.
Още в Мадрид първоначалният план за пътуването се оказва под заплаха — резидентурата на абвера не успява да получи за Кохлер виза за Аржентина. Налага се да променят маршрута. Предлагат на Кохлер да замине за САЩ от Лисабон с американска входна виза, която той, дребният, нещастен холандец-католик и антифашист сам трябва да измоли от американския консул.
Кохлер се съгласява и с това. Осенява го нова, още по-перспективна идея, отколкото тази, която го привлича към Аржентина. С тази идея и с фалшиви документи той отива в приемната на американския вицеконсул в Мадрид, за да иска входни визи за себе си и за жена си.
— Знаете ли, сър — заявява той на вицеконсула, — в действителност аз съм сътрудник на абвера и съм изпратен за вашата страна със специална задача. На първо място, аз трябва да сглобя радиостанция, за да предавам на немското разузнаване особено важни и срочни сведения.