Сейлъмс Лот
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Stephen Kings Novels #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Сейлъмс Лот». Краткое содержание книги:
Писателят Бен Миърс е от малцината, които се връщат в градчето. Защо? За да забрави мъката, да се отърси от сянката на миналото и някак си да продължи да живее. Само че вместо забрава там го чака неописуем ужас.
В Сейлъмс Лот се е заселил непознат — въплъщение на зло, унищожаващо не само онези, с които той има досег, но и скъпите им хора.
Безметежното съществуване на местните жители остава в миналото. Разгаря се битка, в която залогът е нещо по-важно от живота. Мнозина ще загинат. докато дойде краят на неописуемия кошмар. И все пак, наистина ли е дошъл?
— Подозирам, че е алергия — каза Джими.
— Алергия ли?
Отец Калахан чу последните думи и ги помоли да повторят, докато караха към цветарския магазин „Северна красавица“.
— О, да, споделям мнението на доктор Коди — каза той. — Навярно е алергия… ако изобщо има ефект. Не забравяйте, че още нищо не е доказано.
— Странна мисъл за свещеник — обади се Марк.
— Защо? Ако се налага да приема съществуването на вампири (а засега изглежда, че се налага), трябва ли да приема и че са неподвластни на природните закони? В някои отношения е така. Според легендите те не се отразяват в огледало, умеят да се превръщат в прилепи, вълци или птици — това се нарича психопомпоза — могат да се изтъняват и да минават през най-тесни пукнатини. Но знаем, че притежават зрение, слух, говор… и вкус, без съмнение. В такъв случай, може би изпитват страдание, болка…
— А любов? — запита Бен, впил поглед право напред.
— Не — намеси се Джими. — Подозирам, че не са способни на любов.
Той отби към малкия паркинг пред цветарско магазинче с прилепена под прав ъгъл оранжерия.
При влизането им над вратата издрънча камбанка и ги лъхна аромат на цветя. Бен усети, че му прилошава от задушната сладникава смес, навяваща мисли за погребение.
— Здравейте — подвикна високият мъж с брезентова престилка, който се задаваше от оранжерията със саксия в ръка.
Още щом Бен взе да обяснява какво търсят, продавачът поклати глава и го прекъсна.
— Много съжалявам, но сте закъснели. В петък един клиент закупи целия ми запас от рози — червени, бели и жълти. По-рано от сряда не мога да намеря нищо. Ако искате да поръчате…
— Как изглеждаше този клиент?
— Много интересен човек — отвърна продавачът, оставяйки саксията на пода. — Висок, съвършено плешив. Проницателни очи. Пушеше чуждестранни цигари, познах по аромата. Цели три наръча цветя отнесе. Натрупа ги върху задната седалка на колата си, мисля, че беше додж…
— Пакард — каза Бен. — Черен пакард.
— Значи го познавате.
— В известен смисъл.
— Плати в брой. Рядко се случва такова нещо при големи поръчки. Но ако се свържете с него, той навярно ще ви продаде…
— Навярно — каза Бен.
Върнаха се в колата и обсъдиха положението.
— Във Фолмаут има магазин… — неуверено започна отец Калахан.
— Не! — възрази Бен. — Не! — Изтънелият му глас издаваше, че всеки миг е готов да изпадне в истерия и останалите се втренчиха в него. — Ами като отидем до Фолмаут и открием, че Стрейкър вече е бил там? Накъде тогава? Портланд? Китъри? Бостън? Не разбирате ли какво става? Той е предвидил ходовете ни! Води ни за носа!
— Бъди разумен, Бен — каза Джими. — Не мислиш ли, че би трябвало поне да…
— Спомняш ли си какво каза Мат? „Не си въобразявайте, че щом той не може да излиза денем, значи сте в безопасност.“ Погледни часовника, Джими.
Джими погледна.
— Два и петнайсет — бавно изрече той и вдигна очи към небето, сякаш се съмняваше в часовника си. Но нямаше съмнение; слънцето преваляше и сенките почваха да се удължават.
— Той ни е изпреварил — каза Бен. — Печелил е преднина по всеки километър от пътя. Нима сме мислили… могли ли сме изобщо да мислим, че той ще пребивава в блажено неведение за нашите ходове? Че той просто не е допускал опасността от разобличение и съпротива? Трябва да тръгнем сега, преди да сме прахосали целия ден в празни спорове колко ангели могат да танцуват на върха на една игла.
— Прав е — тихо се обади Калахан. — Мисля, че трябва да прекратим приказките и да потегляме.
— Карай тогава — натъртено изрече Бен.
Джими натисна газта и колата изхвръкна от паркинга, скърцайки с гуми по асфалта. Цветарят гледаше подир тях и се мъчеше да осъзнае що за народ е това: двама мъже, свещеник и малко момче, които седят в автомобил с лекарски знак на номера и си крещят съвършено безумни неща.
11.
Коди заобиколи градчето и се приближи към Марстъновия дом по Брукс Роуд. Гледай ти, тази къща наистина надвисва над града, помисли Доналд Калахан, когато я видя изотзад. Странно, че не съм обръщал внимание досега. Избрали са й най-доброто разположение на високото било над кръстовището на Джойнтнър Авеню и Брок Стрийт. От тая височина има идеален кръгов обзор към градчето и околностите.
Къщата беше огромна и несиметрична, а затворените капаци на прозорците вдъхваха у наблюдателя тревожното чувство за нещо необятно; превръщаха я в монолитен саркофаг, в символ на съдбата.
А двойното престъпление в нея — убийство и самоубийство — означаваше, че мястото е лишено от Божията благодат.
Калахан отвори уста да го каже на другите, но размисли и се отказа.