За спасяването на света
- Автор: Чолаков Янчо, Дилов Любен
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Фондация „Човешката библиотека“, Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“, Списание „Тера фантастика“
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «За спасяването на света». Краткое содержание книги:
В спасяването на света ръка си подават писатели със статус на съвременни класици – като Величка Настрадинова, Агоп Мелконян, Светослав Славчев, Любен Дилов; утвърдени имена – като Николай Теллалов, Йоан Владимир, Петър Кърджилов, Любомир П. Николов, Янчо Чолаков, Атанас П. Славов, Александър Карапанчев, Велко Милоев, Красимир Георгиев, Елена Павлова, Георги Малинов; и млади (но вече впечатляващи) творци – Димитър Риков, Красимира Стоева, Геновева Детелинова, Саша Александрова, Калоян Захариев. „Спасяване“ и „свят“ присъстват буквално и метафорично, сериозно и с намигване…
Голяма част от текстовете са награждавани в България и издавани по света.
– Не искаш ли? Връщаме се.
– Връщаме се – повтори глухо тя.
– Да, хайде. Нямаме повече работа тук.
И той се заоблича трескаво. Но когато се обърна, видя, че Дика не бе помръднала. Седеше на шезлонга и се взираше в него.
– Ти!? Не си ли тук?
– Не – отвърна той и се засмя. – Не съм. Но ще те измъкна, повярвай ми. Ако знаеш какво ми дадоха момчетата. Пренастроиха музикалния програматор и го превърнаха в… и аз не знам в какво точно, но то ще ни върне обратно.
Дика го гледаше с празен поглед.
– А пък аз си помислих, че…
Орф не разбра веднага. Но изведнъж му прималя под лъжичката, той приседна на земята и прегърна коленете ù.
– Милата ми… как не се сетих за това. Наистина, какво друго можеше да си помислиш.
Тя го погали по главата и въздъхна.
– Не, не съм тук – продължи той. – Но сега това не е важно. Важното е, че си тръгваме, разбираш ли? Тръгваме си двамата. Това е важното. Сега ти ще се облечеш, а пък аз ще включа програматора и той ще ни върне обратно по пътя, по който дойдох. Съгласна ли си?
Дика кимна с глава и приглади рошавата му коса. В очите ù имаше сълзи. Орф се изправи, закопча ризата си и извади програматора.
– Готова ли си?
Тя кимна и наведе глава. Орф включи програматора и го настрои на обратно възпроизвеждане. Зелената точка изплува на дисплея и замига трескаво. Сега трябваше просто да следват сигнала.
Орф тръгна напред. В далечината се мержелееха вратите на познатия коридор. А някъде отвъд коридора го чакаше системният администратор, а също и Хракуля, и онзи другият, с докладните и мекото произношение. А след това трябваше само да излезе през портала и да се върне в реалността. Заедно с Дика.
И в този момент почувства, че Дика я няма. Обърна се и видя, че тя е спряла и го гледа отчаяно.
– Какво има? – извика той. – Защо спря?
– Съжалявам – отвърна Дика. – Съжалявам…
Той не разбра веднага. Помисли си, че просто се е уморила, и понечи да се върне, но тя го спря с ръка.
– Недей. Аз оставам. Не искам да се качвам горе.
– Дика – извика Орф, но тя се отдалечаваше от него. Все повече. Все повече…
Изведнъж всичко изчезна и той се озова отново пред портала, където двамата пазачи продължаваха да се щурат, а от небето се носеше гласът на Джон Ленън:
– Той е истински човек отникъде
и си седи на място, което не съществува…
Публикации:
1. Антология „Сънувах човешко лице“ – „Буквите“, 2006 г.
2. Алманах „ФантАstika 2008“ – „Човешката библиотека“, 2009 г.
Да обичаш Сам Сама
Владимир Полеганов и Калин М. Ненов