Лабиринтът на Озирис
- Автор: Сассман Пол
- Серия: Юсуф Халифа #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Лабиринтът на Озирис». Краткое содержание книги:
Журналистка е брутално убита в арменската катедрала в Йерусалим и детектив Ариех Бен Рои се заема да открие убиеца. Една от оскъдните следи като че ли не пасва с разследването — връзка със стар случай с изчезнал човек в Египет. Озадачен, Бен Рои се обръща за помощ към стария си приятел и съперник Юсуф Халифа от полицията в Луксор.
Макар и изтерзан от лични проблеми и погълнат от друг случай с мистериозно отровени кладенци в Източната пустиня, Халифа се съгласява да помогне на приятеля си.
Онова, което открива, ще промени завинаги живота и на двамата.
Двете разследвания се преплитат и детективите са въвлечени все по-дълбоко в зловеща мрежа от насилие, тормоз, корпоративни престъпления и антикапиталистически терористични групи. А в сърцето на тази мрежа се намира Лабиринтът — древна загадка отпреди три хилядолетия, която вече е взела живота на двама души, а скоро ще отнеме и още…
— Ако съдя по онова, което ми каза Зиски сутринта, ти също би трябвало да следваш собствения си съвет.
— Това беше днес сутринта — отвърна Шалев. — Утре сутринта ще целувам задника на главния супер интендант. Трудила съм се здраво да стана това, което съм, и нямам намерение да пращам всичко по дяволите.
— Дори това да означава да приберем погрешния човек.
Тя не отговори. Пусна кучето на пода, допи виното си и стана. Бен Рои я последва в апартамента. Бени Шалев тъкмо излизаше от кухнята с голяма тенджера, следван от най-малката си дъщеря Малка, която носеше чиниите.
— Ще останеш ли, Ариех? — попита го той. — Има предостатъчно за всички.
Бен Рои му благодари, но каза, че трябва да тръгва.
— Със Сара ще вечеряме навън. Приготвих й закуска и мисля, че трябва да й се реванширам.
Двамата плеснаха длани и Леа го изпрати до входната врата.
— Не се отказвай — каза тя, когато той излезе на площадката и включи осветлението. — Ще те покривам, ще опитам да ти осигуря известно пространство. Само не надигай глава. И внимавай. Имам лошо предчувствие около този случай.
— Каза го и преди.
— Знам. Само че сега става по-зле.
Тя се поколеба. После се повдигна на пръсти и го целуна по бузата. Работеха заедно от пет години, но никога не го беше правила. Жестът сякаш я изненада толкова, колкото и него. Тя се изчерви, промълви „Пази се, Ариех“ и затвори вратата. Бен Рои успя да стигне само до средата на стълбите, когато осветлението угасна и той се озова в пълен мрак.
24.
Луксор
Веднага след срещата с Дигби Гърлинг Халифа се обади в университета в Кайро с надеждата да научи повече за Лабиринта на Озирис. Жената, с която разговаря — секретарка в департамента по археология, — потвърди, че Хасан и Селма Райсули наистина са най-големите авторитети по минното дело през древността в страната. За съжаление в момента работели насред Синай и нямало да се връщат в Кайро в близките три седмици. Халифа й каза, че е спешно, и тя се съгласи да опита да се свърже с тях по сателитния телефон. Но го предупреди, че връзката е много лоша и могат да минат дни, преди да получи отговор. Халифа й благодари, прибра се у дома, помогна на Бата с вечерята, сложи Юсуф да си легне и после, обхванат от внезапното желание да си спомни отново какво е да имаш нормална връзка, измъкна Зейнаб на вечерна разходка из Луксор.
Вече почти не излизаха. Преди гибелта на Али го правеха непрекъснато — прескачаха до другия бряг, за да вечерят с Махмуд в „Тутанкамон“, отбиваха се в Сук за кафе и шиша, отиваха до Карнак за нощна разходка из пустия храмов комплекс (едно от предимствата да имаш полицейски пропуск). Напоследък обаче едва успяваше да я накара да се разходи от единия край на апартамента до другия. Тази вечер тя каза същото, което казваше всеки път — че не иска да излиза, не можела да го понесе, — но той настоя. Накрая тя почувства, че това е важно за него, и отстъпи. В известен смисъл беше важно и за самата нея. Хванати за ръце, двамата вървяха по „Медина ал Минавра“ към центъра на града. Почти не разговаряха, смесваха се с вечерните тълпи, спряха да погледат празнуващите на огромна сватба на открито и накрая се озоваха в малко кафене срещу увеселителния парк „Медина“.
— Още чай? — попита той.
— Не, благодаря.
Гласът й напоследък бе толкова тих, че едва се чуваше.
— Искаш ли да си дръпнеш?
Предложи й наргилето си, но тя поклати глава.
— Това е туфа.
Зейнаб отново поклати глава.
— Преди обичаше туфа.
Този път тя сви рамене. Покрай тях мина теглена от магаре каруца, натоварена с бутилки газ.
— Май ще е по-добре да поемаме обратно — рече тя.
— Излязохме преди малко.
— Не ми харесва да оставям децата. Юсуф може да се събуди и да…
Халифа я прегърна през раменете.
— Децата са добре, Зейнаб. Бата е голямо момиче, спокойно може да се погрижи за брат си за час-два. Ще се обади, ако има нужда от нас. — Той потупа мобилния в джоба на ризата си. — Да отделим малко време за себе си, а? Да опитаме да се понаслаждаваме на вечерта.
В първия момент тя като че ли се канеше да възрази. Но после кимна едва, пресегна се и пръстите им се сплетоха.
— Прав си. Хубаво е да излизаме. Просто…
Тя прехапа устна.
— Знам — каза той и я привлече към себе си. — Повярвай ми, Зейнаб, знам. Но трябва да се опитаме да продължим напред.