Лабиринтът на Озирис
- Автор: Сассман Пол
- Серия: Юсуф Халифа #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Лабиринтът на Озирис». Краткое содержание книги:
Журналистка е брутално убита в арменската катедрала в Йерусалим и детектив Ариех Бен Рои се заема да открие убиеца. Една от оскъдните следи като че ли не пасва с разследването — връзка със стар случай с изчезнал човек в Египет. Озадачен, Бен Рои се обръща за помощ към стария си приятел и съперник Юсуф Халифа от полицията в Луксор.
Макар и изтерзан от лични проблеми и погълнат от друг случай с мистериозно отровени кладенци в Източната пустиня, Халифа се съгласява да помогне на приятеля си.
Онова, което открива, ще промени завинаги живота и на двамата.
Двете разследвания се преплитат и детективите са въвлечени все по-дълбоко в зловеща мрежа от насилие, тормоз, корпоративни престъпления и антикапиталистически терористични групи. А в сърцето на тази мрежа се намира Лабиринтът — древна загадка отпреди три хилядолетия, която вече е взела живота на двама души, а скоро ще отнеме и още…
— Там я поставят изворите. По-голямата част от добитото през древността злато идва от тази част на света. Или от Нубия. Разбира се, името идва от „нуб“, древноегипетската дума за злато.
Той извади кърпата си и отново започна да бърше челото си.
— Трябва да поговорите с двамата Райсули — каза след малко. — Те обикалят тази част на Египет през последните двайсет години, знаят всичко за древното минно дело.
И това име беше смътно познато на Халифа.
— Брат и сестра са, нали?
— Точно така. Забележителна двойка. Именно те откриха новите надписи, които споменах. Трябва да се обърнете към тях, ако искате да научите повече за Лабиринта. Мисля, че могат да бъдат открити в университета в Кайро.
Халифа си отбеляза да се свърже с тях. Зададе още няколко въпроса, но Гърлинг не бе в състояние да добави нищо към вече казаното и когато започна да хвърля потайни погледи към часовника си, Халифа му благодари за помощта и се ориентира към приключване на разговора.
— Надявам се, че не ви пъдя — извинително каза Гърлинг. — Просто в пет часа трябва да водя една група до Булеварда на сфинксовете, а времето напредва.
Халифа го увери, че не е нужно да се безпокои, че е научил всичко, което му трябва.
— Много хубава работа е свършена по булеварда, между другото — добави Гърлинг, докато се изправяше. — Забележително постижение. Градът е напълно преобразен. Като жител на Луксор сигурно много се гордеете.
Халифа не отговори, просто изгълта водата си и се изправи. За момент погледът му се спря върху огромен сал от уард-и-нип, носещ се в средата на реката; сива чапла беше кацнала гордо отгоре му, подобно на капитан, насочващ кораба си.
Той поклати глава и настигна англичанина.
— Сещам се за още едно нещо — каза, докато прекосяваха палубата.
— Слушам ви.
— Докато проучвахте Пинскър, случайно да сте попадали на някакви връзки между него и Израел?
Англичанинът сви вежди и отвърна:
— Сега не мога да се сетя. По времето на Пинскър Израел дори не е съществувал. Палестина е била управлявана с британски мандат. Или беше с мандат на Обществото на народите? Все не мога да запомня. Така или иначе Пинскър едва ли е стъпвал там. Бил е доста скептично настроен към ционизма. Макар че все пак е бил в Египет, така че нищо чудно и да е отскочил дотам. Но лично аз не съм чувал за подобно нещо.
Стигна до вратата и понечи да я отвори, но спря.
— Чакайте, имаше някаква негова роднина, която се е преместила там. Някъде в края на трийсетте. Братовчедка или нещо такова. Много далечна. Останала две години, простила се с илюзиите си и се върнала в Англия. Не мога да си спомня името й.
Замисли се за момент, накрая сви извинително рамене и влезе вътре. Халифа остана на прага, загледан как водораслите се носят на север към морето и бавно се въртят от течението. Запали поредната „Клеопатра“ и последва Гърлинг в кораба.
— Между другото, историята беше интригуваща — разнесе се откъм стълбите гласът на англичанина. — Древни златни мини, изчезнали археолози, мистерии в Светите земи… направо сюжет от роман. Страшно ми е любопитно да науча за какво всъщност става дума.
Халифа дръпна от цигарата си и промърмори:
— Значи ставаме двама.
23
Йерусалим
В седем часа Бен Рои и Леа Шалев седяха на балкона на апартамента й в Рамат Дения, пиеха вино и гледаха огнения кървавочервен залез. Зад тях се чуваше приглушеното тракане на съдове — съпругът на Шалев, Бени, приготвяше вечерята. Малко куче ги наблюдаваше от другия ъгъл на балкона — душеща космата топка с гръмкото име Великолепен.
— И какво мислиш за всичко това? — попита Леа.
— Идват ми наум думи от сорта на „тотална преебавка“ и „пълно мазало“.
— Определено подходящи описания.
Тя опря крака на парапета на балкона и залюля стола си. Бе вдигнала страшна врява в участъка сутринта, когато докарали Петросян. Сега обаче беше такава, каквато я познаваше Бен Рои — спокойна, уравновесена, съсредоточена.
— Старецът определено има да отговаря на въпроси — рече тя. — Излъгал ни е за алибито си. И телефонното обаждане не ми харесва.
Обаждането беше нов елемент. Амос Намир бе прекарал следобеда в проверка на телефонните записи на архиепископа и се беше натъкнал на обаждане от мобилния на Клайнберг. Три седмици преди смъртта й. Разговорът им продължил пет минути.