Мисията на посланика

— Това е смешно — каза той. — Тя просто е изпълнила задълженията си на лечител. Не бива да бъде наказана за това.

— Не са й платили — додаде Гарел. — Не е спечелила нищо от това. Не виждам нищо нередно тук.

— Законът забранява участието в престъпна дейност и получаването на облага от това — посочи Винара. — Но съм съгласна с вас. Преместването на един сандък едва ли може да се нарече участие в престъпление.

— И въпреки това трябва да продължим да възпираме магьосниците от контактите с такива хора — рече лорд Пийкин.

— Което, както установихме наскоро, се постига трудно и очевидно е нечестно спрямо някои членове на Гилдията — напомни му Гарел.

— Тя нарушила ли е закона? — попита Оусън.

Никой от магьосниците не отговори. Неколцина поклатиха глави.

— Никой смята ли, че трябва да бъде наказана?

Реакцията беше същата. Оусън кимна.

— В такъв случай, освен ако някой не е съгласен с мен, аз ще обявя, че тя не е нарушила закона. Освен това ще заявя ясно, че лорд Доуън е постъпил правилно, когато е докладвал за чутото и всеки трябва да бъде окуражаван да постъпва така. Не искаме никой да приема днешното решение като прецедент, че винаги ще си затваряме очите за съмнителните услуги, оказани на съмнителни личности.

— Смятате ли, че лейди Тали ще се съгласи да разпознае този мъж и да потвърди дейностите му пред Стражата? — попита Ротан, поглеждайки към лейди Винара.

— Предполагам, че няма да го направи с охота — отвърна Винара. — Щом има достатъчно влияние, за да я накара да отиде с него до склада му, значи може да й попречи да го докладва. Ще я попитам, но само ако Стражата наистина има нужда от помощта й.

— Ако се съгласи и успеете да я убедите, това ще обезкуражи престъпниците да се възползват от магьосниците — каза Оусън. Той извика обратно младата магьосница и й съобщи решението си. Тя изглеждаше облекчена.

„А може би и малко раздразнена, че са я накарали да премине през това“ — установи Сония. Оусън обяви срещата за приключена и Висшите магове започнаха да излизат. Когато Сония слезе на площадката, тя видя Ротан, който я чакаше.

— Какво мислиш? — промърмори тихо той.

— Мисля, че новият закон няма да постигне нищо за спиране на контактите между магьосници и престъпници — отвърна тя.

— Но досега никога не е бил докладван някой с нейното положение, дори да беше сторил нещо наистина нередно.

— Така е, но щом магьосниците осъзнаят ограниченията на новия закон, нищо няма да им попречи да продължат да си карат както преди. Никой не може да ме убеди, че има подобрение, докато не се намали тормозът върху магьосниците с нисш произход.

— Смяташ ли, че щеше да помогне на ранения мъж, ако не искаше да угоди на човека, който я е помолил?

Сония обмисли въпроса му.

— Да, макар и с неохота.