Мисията на посланика
- Автор: Канаван Труди
- Серия: the traitor spy trilogy #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ем Би Джи Тойс“,
- ISBN: 978-954-2989-10-3
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Мисията на посланика». Краткое содержание книги:
Когато научава, че Лоркин е попаднал в опасност, Сония е принудена от закона, който забранява на Черните магьосници да напускат града, да се довери на Денил с надеждата, че посланикът ще спаси сина й. Междувременно Сери се нуждае от нея повече от всякога. Някой започва да убива Крадци и когато семейството му става негова жертва, той намира доказателства, че Ловецът на Крадци използва магия.
Или някой от членовете на Гилдията избива крадците един по един, или по улиците отново броди магьосник-отстъпник. Но този път той има пълен контрол над силата си — и е готов да я използва, за да убива.
„В тази книга има всичко, което човек може да поиска от едно фентъзи.“
Deathray
„Канаван успява да постигне идеалния баланс, смесвайки умело политиката на магьосниците и посланиците с драматизма на улицата.“
Publishers Weekly
„Превъзходно завръщане във вселената на черните магьосници. «Мисията на посланика» е отлично начало на една нова, обещаваща поредица от Труди Канаван.“
Ерин Бритън, bookgeeks.co.uk
Труди Канаван живее в мелбърнското предградие Фърнтри Гъли, в малка къща на един планински склон, близо до гората. Откакто се помни измисля истории за неща, които не съществуват, и е изумена, когато първият й публикуван разказ печели през 1999 година наградата „Ауреалис“ за най-добър кратък фентъзи разказ. Освен като илюстратор и дизайнер на свободна практика, тя работи и като графичен дизайнер и художествен директор на „Ауреалис“, австралийско списание за фентъзи и научна фантастика. Можете да й пишете на адрес trudi@spm.net.au, а повече за Киралия и Гилдията на магьосниците можете на откриете на адрес www.orbitbooks.co.uk
— И така — рече тя с нисък глас. — Имаш ли добра причина да работиш заедно с Краля на роета?
Сери я погледна развеселено.
— Кой го нарича така?
— Половината град.
— Коя половина?
— Нисшата.
— Аз съм от нисшата половина, как така не съм го чул?
Тя сви рамене.
— Стар си и изоставаш с новините. И така. Имаш ли добра причина?
— Да.
Двамата продължиха да вървят известно време мълчаливо.
— Защото аз ненавиждам този мъж — каза внезапно тя.
— Така ли? И защо?
— Защото тук нямаше роет, докато той не се появи.
Сери се намръщи кисело.
— Ако не беше той, някой друг щеше да го внесе.
Тя се намръщи.
— Ти защо не го продаваш?
— Имам си принципи. Доста елементарни, но това може да се очаква. Аз съм Крадец.
— Има огромна разлика между онова, което правиш ти, и онова, което прави той.
— Ти нямаш представа какво правя аз.
— Така е — тя се намръщи. — И не бързам да разбера. Но… ти защо не продаваш роет?
Той сви рамене.
— Роетът прави хората ненадеждни. Загубят ли интерес към работата, те спират да взимат заеми. Не могат ли да работят, спират да си плащат заемите. Ако се разорят, не могат да си купуват разни неща. А ако умрат, вече не стават за нищо. Роетът не е добър за търговията — освен ако стоката не е самият той. Ако беше като бола, веднага щях да се наредя на опашката да го продавам.
Аний кимна и въздъхна.
— Определено прави хората ненадеждни. Имаше… имах един приятел. Работехме заедно, щяхме да… правим разни неща заедно. Той ми помогна, когато ти ми каза, че трябва да се скрия. Но парите взеха да свършват много по-бързо от очакваното. Знаех, че приятелят ми взима роет, само за да се отпусне и да заспи. Когато запасите му свършиха, той излезе да вземе още. Отидох до съседа, да поговоря с жена му, така че не бях вкъщи, когато приятелят ми се е върнал. С двама главорези. Чух ги да разговарят. Моят тъй наречен „приятел“ възнамеряваше да ме продаде.
Сери изруга.
— Той знаеше ли, че се криеш?
— Да.
— Значи и главорезите са разбрали.
— Сигурно.
Сери погледна към Гол.
— Сигурно са искали да продадат Аний на някой, който да може да я използва срещу теб — каза едрият мъж. — Приятелят й се е интересувал единствено от бързите пари.
— Значи в града има двама главорези, които знаят твърде много — рече Сери и се обърна към Аний. — Искаш ли бившият ти приятел да бъде убит?
Тя го погледна остро.
— Не.
Той се усмихна.
— Имаш ли нещо против да убия главорезите?
Очите й се разшириха, но тя бързо ги присви.
— Не.
— Добре, защото щях да ги убия, независимо дали ти харесва или не. Но ми се ще да съм сигурен, че съм убил правилните хора, а това ще стане по-лесно, ако ми ги посочиш.
Тя кимна с глава. Те свиха в една по-широка улица, която беше пълна с превозни средства, хора и шум. Той снижи глас.
— Просто за твоя информация, причината за днешната ни среща беше да намерим човека, от когото се криеш.
Аний спря да оглежда улицата и се втренчи в него.
— Предполагам, че това е добра причина да разговаряш с Краля на роета. Мога ли да гледам, докато убиваш убиеца?
— Не.
— Защо?
— Защото няма да я убия. Съмнява ме, че ще успея, дори да опитам.
— Жена ли е? Защо да не я убиеш? — тя го погледна смутено.
Той се засмя.
— Не се тревожи. Ще ти обясня, когато му дойде времето.
„Обзалагам се, че на Регин му се иска да е тук“ — помисли си Сония, докато водеха младата лечителка към площадката в Заседателната зала. Жената не работеше в болницата, затова черната магьосница не я познаваше много добре. Аейди Винара й беше обяснила, че лечителката произхожда от не чак толкова влиятелен Дом — най-младата дъщеря бе изпратена в Гилдията за престиж и за да изцелява безплатно семейството.
Лечителката бе чута да казва как е правила магия за някакъв контрабандист и когато научиха за това, Висшите магове я призоваха на Изслушване. Според слуховете контрабандистът й беше братовчед. За пръв път някой беше обвинен в нарушаване на новия закон, който забраняваше на магьосниците да работят за престъпници.