Тайната на Ескалибур
- Автор: МакДермотт Энди
- Серия: Нина Уайлд и Еди Чейс #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на Ескалибур». Краткое содержание книги:
Но Чейс беше готов да се изправи срещу него. „Бой до край“ си каза той. Протегна се към шкафа в търсене на някакво оръжие, дори то да се окажеше тояга.
В този миг осъзна, че някои от инструментите са направени от…
— Харесва ми този автомат — каза Круглов. — Има си дори малко екранче, на което пише колко патрони ми остават. И колко гранати. Виждам, че ми остава… една. Точно колкото ми трябва.
Чейс се обърна към него, наблюдавайки напрегнато изражението на лицето му.
— Ами използвай я тогава. Защото ако не го направиш, ще ти завра дулото отзад и ще натисна спусъка.
Круглов отново се усмихна с мазната си жабешка усмивка.
— Щом настояваш.
Очите му се присвиха в очакване на изстрела, пръстът се стегна над бутона за изстрелване…
Чейс се хвърли встрани.
Гранатата го пропусна на сантиметри, прелетя между рафтовете и се взриви в стената. Шкафът се пръсна на парчета и инструментите се разлетяха из стаята…
От другата страна на нарисуваната линия.
Летящите стоманени парчета изведнъж ускориха движението си и се насочиха към изхода, привличани от мощните магнити във външната камера. А Круглов се намираше точно на пътя им.
Когато първият инструмент го удари, руснакът изкрещя. След това в него започнаха да се забиват отвертки, разнесе се звук от трошене на кости, когато по-големите предмети започнаха да се удрят в тялото му и да го карат да отстъпва назад по коридора. Един последен писък и той се залепи за генератора — а цилиндричният пожарогасител, който бе забил вентил в стомаха му, продължи да дълбае навътре и излезе през гърба му. Пръскайки кръв на всички страни, Круглов продължи да виси още известно време, докато най-накрая гравитацията не взе своето. Той падна, удряйки се в средния мост и с въртеливо движение достигна дъното с едно последно изпукване на костите.
Чейс не можа да го чуе; всъщност той не чуваше нищо освен дезориентиращо бръмчене в ушите — експлозията на гранатата едва не го беше оглушила. Той отвори очи и се намери проснат в единия ъгъл. Из цялата стая бяха пръснати бетонни отломки и инструменти.
Той се обърна на една страна и слабо щракна с пръсти до едното си ухо. На третия опит му се стори, че през звъненето чува слабо щракане. Поне не беше оглушал завинаги.
Круглов беше мъртъв — но дали Нина се беше спасила? Чейс се изправи и олюлявайки се, излезе от стаята. В коридора лежеше автоматът. Той го вдигна и се запрепъва към мостчето.
Първият изстрел на Круглов беше унищожил голяма част от него и Чейс не можеше да прескочи от другата страна. За да стигне до контролната зала, трябваше доста да заобикаля. Нина го видя през разбития прозорец. Тя въодушевено извика нещо, но Чейс нямаше представа какво му казва. Отвърна й, че е добре и започна дългата обиколка към контролната зала.
— Като че ли е добре — каза Нина на Мичъл, който се беше навел над ранения Васюкович.
— Чудесно — отвърна той със странна липса на ентусиазъм. — И така, Леонид, искаш ли да разбереш защо системата ти не проработи?
Стиснал ранения си крак, Васюкович го погледна с присвити очи.
— Върви по дяволите.
— Страхувам се, че съм на страната на ангелите. Сериозно, не изпитваш ли дори капчица любопитство? — Той махна с ръка към генератора, който продължаваше да изпуска електрически мълнии. — Беше толкова близо, хората ти го подкараха въпреки всичката дезинформация за системата на DARPA, с която ви захранвах. Дори успя да се сдобиеш с Екскалибур, разполагаше със свръхпроводник. Но ти липсваше едно нещо, за което дори аз не знаех, докато не намерихме меча в Англия. Не искаш ли да разбереш какво е то?
— Какво е? — изпъшка Васюкович.
За голяма изненада на Нина, Мичъл посочи към нея.
— Тя е онова, което ти липсва. Тя е ключът, за да заработи цялата система. Нещо в биоелектричното й поле — не съм сигурен какво точно, но ще разбера. Но без тя да захрани меча, ти си притежавал просто една красива блестяща антика. — Той се изправи. — Е, вече знаеш.
И преди Нина да осъзнае какво става, той простреля Васюкович в сърцето. Руснакът потръпна конвулсивно и се отпусна мъртъв.
— Мили боже! — изпищя Нина. — Какво правиш, по дяволите?
— Върша си работата — отвърна той безчувствено. — Целта на тази мисия беше да унищожа операцията на Васюкович и да обезопася Екскалибур.
— През цялото време си знаел — каза тя, като първоначалния шок постепенно беше изместван от гняв. — Знаел си, че той не използва това място за оръжие!