Тайната на Ескалибур
- Автор: МакДермотт Энди
- Серия: Нина Уайлд и Еди Чейс #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на Ескалибур». Краткое содержание книги:
— Дръж! — извика той. Шумът на генератора се беше превърнал в пронизителен писък, навсякъде под купола се появяваха енергийни изпразвания.
Максимов се наведе напред и се опита да стигне пръта. Чейс се протегна още, за да приближи края му до протегнатите му пръсти. Не му достигаха само два инча.
— Хайде де!
— Не мога… да стигна! — изпъшка Максимов, а жилите на врата му изпъкваха от напъна. Той беше камара от мускули, собственото му тяло ограничаваше движенията му, като не му позволяваше да се прегъне повече.
— Не стигаш ли? — В гласа на Чейс се промъкнаха присмехулните нотки на лаещия тон на инструктора по строева подготовка. — О, да, можеш да го стигнеш, руска кокона такава! Спецназ ли? Дръжки спецназ! По-скоро сте група мамини синчета, които гледат само да се изфукат…
С гневен рев Максимов се изхвърли напред и пръстите му се сключиха около края на пръта.
— Ха така! Да! — извика Чейс и задърпа с всичка сила руснака към себе си. Максимов се вкопчи в перилата, след което се изви, за да освободи заклещения си крак и се изкачи на мостчето.
Чейс хукна към пулта на асансьора и блъсна бутона за повикване. Платформата започна да се снижава.
— Хайде, побързай! — извика той на руснака. — Между другото, извинявай за мамините синчета.
— Няма проблем — избуча Максимов. — Но може би някой ден и аз ще ти кажа как наричаме ние SAS, а?
Платформата пристигна; двамата скочиха върху нея още преди да спре и Чейс натисна бутона за изкачване. След секунда, която им се стори като цяла вечност, тя започна да се издига отново. Край тях проблясваха електрически разряди, с натрупването на мощността като че ли самият въздух започваше да трепери.
Стигнаха до горния мост. Чейс скочи от асансьора и започна да се изкачва бързо по стълбата, която водеше към контролната зала. Максимов го следваше по петите. Мичъл и Нина бяха изчезнали. В залата бяха останали само трупове.
И два бъдещи трупа, ако не успееха да се измъкнат навреме.
— Бегом! — изкрещя Чейс.
Двамата хукнаха към изхода. Когато минаваха край контролно-пропускателния пункт Чейс хвърли един гневен поглед към шкафчето, където бяха заключени вещите му. След миг те изскочиха навън, където мракът беше пронизван от неземни проблясъци от светлина.
Пред тях се забелязваше монорелсовата линия. Вагонетката, с която бяха пристигнали, я нямаше, а онази от съседната линия едва се забелязваше в далечината. Отвъд релсите, гигантски течни енергийни спирали танцуваха над хълма, покрит със стотици антени, а от върховете им хвърчаха облаци искри. Чейс виждаше собствената си сянка, но не от лампите около съоръжението, а от нещо много по-ярко, по-нестабилно и много смъртоносно.
Което се канеше да избухне всеки момент…
Чейс стигна до гребена на хълма и се хвърли надолу по стръмното. Със заслепяващ блясък и разтърсващ земята гръм от антените право нагоре се изстреля огромна светлинна стена и цялото съоръжение бе обгърнато от невъобразимо количество енергия.
Светлината изчезна след миг, много от антените се стопиха, а Чейс продължаваше да се търкаля надолу по хълма, притиснал ръце към ушите си, в очакване на новата вълна.
От небето към купола се устреми синкав лъч, който се разпиля в милион искри, щом премина през него и се стрелна надолу към машината.
Всичката геоенергия, която все още се съдържаше в машината, беше освободена отведнъж. Генераторът се пръсна, силата на взрива разпиля бетонните стени на ямата и образува огромен кратер на мястото на върха. Кръглата сграда беше изпарена, ударната вълна превърна всичко в прах за части от секундата и продължи да се разраства в огромен разрушителен пръстен.
С оглушителен гръм взривът изхвърли Чейс във въздуха сред дъжд от почва и камъни. Той се приземи болезнено върху асфалта на пътя и след миг осъзна, че се намира точно под станцията на монорелсовата линия. Побърза да потърси убежище под нея преди изхвърлените във въздуха останки от сградата с генератора да започнат да се сипят наоколо.
Облак от гъст прах се плъзна по хълма. Земята отново се разтресе от отломките, които се сипеха върху нея с продължително барабанене като от артилерийска стрелба.
След това всичко започна да отслабва.
Пороят от отломки премина в дъждец. Чейс седна и се закашля от праха, който постепенно се разнасяше от студения вятър, духащ откъм морето. По хълма се забелязваха безброй мънички пожари — на местата, където разтопеният метал от антените беше попаднал върху сухи дървета.