Тайната на Ескалибур
- Автор: МакДермотт Энди
- Серия: Нина Уайлд и Еди Чейс #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на Ескалибур». Краткое содержание книги:
— Петролът и газът не са вечни — отвърна Васюкович. — Знам какво казват правителствата, дори тук, в Русия: че върховата точка в добива на петрол е все още далеч. Но аз знам каква е истината — вече сме минали тази точка. От сега нататък цената му само ще расте. Мислите си, че цена от сто долара за барел е скъпо? Скоро ще стане двеста долара. После триста.
— И ти ще печелиш от това — каза язвително Нина.
За нейна голяма изненада Васюкович отвърна гневно:
— Не! Каква полза от парите, ако Русия мръзне и гладува? Това е моята страна — моята родина! Няма да позволя това да се случи! — Той погледна към генератора и се поуспокои. На дъното на ямата техникът внимателно поставяше Екскалибур в някаква машина. — Това ще промени всичко. Ще промени света — и Русия ще заеме полагаемото й се място като световен лидер.
— Като заплаши да взриви всичко живо с това нещо? — попита Чейс.
Васюкович отново се ядоса и се обърна към него.
— Това не е оръжие! Каквото и да ти е казал Джак, излъгал те е! Това е генератор, електростанция — която превръща природната енергия на земята в електричество. Тя е чиста и безопасна, освен това е и безкрайна. Като построя такива станции на всички места, където енергийните линии се пресичат, ще мога да захранвам цяла Русия безплатно. Продуктивно вложение на милиардите ми — моят дар за родината.
— Което въобще няма да окаже вредно влияние върху политическите ти амбиции — осъзна Нина.
Васюкович се усмихна триумфиращо.
— Че кой не би гласувал за човека, който въздигна Русия до някогашното й величие? Това е война, която Русия вече е спечелила. Всеки, който поиска тази технология, ще трябва да дойде при мен — защото аз съм единственият човек, който разполага с нея. — Той погледна през прозореца. След като беше поставил Екскалибур в машината, техникът отново се изкачваше нагоре. — И сега вече мога да я реализирам.
Той заповяда нещо на руски. Техниците застанаха пред конзолите си и активизираха системата. Вниманието на Васюкович беше съсредоточено върху машините; Чейс се оглеждаше скришно за някаква възможност да избяга. Забеляза, че Круглов и Максимов го наблюдават. Ъгълчето на широко разтеглената в усмивка уста на Круглов потрепваше присмехулно — руснакът направо четеше мислите му. Той разтвори якето си и му показа нож с черно острие от карбонови нишки. Неметално. Устните на Чейс оформиха едно „майната ти“ след което той отново насочи вниманието си към Васюкович.
Далечното електрическо жужене се засили. Остър мирис на озон изпълни контролната стая, въздухът се усещаше странно гъделичкащ, буквално наелектризиран. Нина примигна при внезапния проблясък над главите им — между два електрически кабела, които висяха от купола, се беше извила волтова дъга. Със засилването на мощността се появяваха все повече мълнии.
Васюкович посочи към един цифров индикатор. На дисплея пишеше 0.34, като стойността непрекъснато се увеличаваше.
— Този уред отчита мощността на системата — обясни той. — В момента цялата мощност идва от ядрените реактори на подводницата.
— За това ли ти е била необходима? — попита недоверчиво Чейс. — Притежаваш най-голямата ядрена подводница в света и я използваш като генератор за електричество?
— Тя произвежда близо 200 мегавата. Но дори да използваме цялото електричество на Русия, то пак няма да е достатъчно. Затова ни е необходим свръхпроводникът. — Той отново погледна към уреда, който вече достигаше 0.47. — Най-високото ниво, което е достигала, е 0.72. Ако се вдигне над тази стойност, значи свръхпроводникът действа — канализирал е земната енергия в генератора. Но въпреки това ще продължава да консумира повече енергия, отколкото произвежда… докато уредът не отчете 1. Тогава процесът ще се превърне в самоиздържащ се.
— И тогава какво? — попита Чейс.
— Тогава… можете да си тръгвате.
Нина го погледна подозрително.
— Наистина ли ще ни пуснеш да си идем?
— Твоят годеник ми даде дума, че ще ми донесе Екскалибур. Аз му обещах, че в замяна на това ще ви пусна. Получих каквото ми трябваше — няма нужда от повече насилие.
— Може би трябваше да помислиш за това, преди да изпратиш малката си банда психопати да го търсят — изръмжа Чейс и хвърли изпълнен с омраза поглед към Круглов.
— Ако Джак не работеше срещу мен, нямаше да се наложи. Голяма част от вината за това е негова. Аз също не обичам да отнемам живот.