Саблено море
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: paths of darkness #3
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДар
- ISBN: 9789547613171
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Саблено море». Краткое содержание книги:
А през това време Уолфгар плава с капитан Дюдермонт и на свой ред търси откраднатия Щитозъб, който е в ръцете на злия пират Шийла Крий. Само че и тя не чака просто да бъде хваната, а има други планове… Дризт, Кати-Бри, Риджис, Бруенор и Уолфгар — приятелите от Сребърните зали се събират за първи път от дълго време в едно приключение, което ще ви остави без дъх.
— В името на всичко свято! — откъсна се от гърдите на Дризт.
— Мъртъв си, Дризт До’Урден — рече Ле’лоринел, чийто глас бе също толкова слаб, колкото този на мрачния елф. — Семейството ми е отмъстено.
Дризт искаше да й отговори, ала не намираше думи. Не им оставаше много време, твърде малко, за да може да й обясни, че той не е участвал в онова клане, че е спасил живота й, излагайки самия себе си на огромна опасност и най-вече, че съжалява, съжалява с цялата си същност за онова, което жестоките му събратя бяха причинили на най-скъпите й същества.
Погледът му не се откъсваше от лицето й, ала в него нямаше и капчица зложелателство, нямаше омраза и обвинение, въпреки че сляпата й ненавист и заблуденото желание за разплата щяха да струват живота и на двама им.
Чогуруга се справяше доста добре със съвсем нелекия си противник, страховития Бруенор Бойния чук. Всъщност, благодарение на подсилените си от какви ли не отвари мускули, бързина и защита, тя по нищо не отстъпваше на опитното джудже.
Бруенор ръмжеше и ругаеше, и упорито размахваше брадвата си, макар да получаваше удари, които биха повалили почти всекиго. Той обаче, замесен от яко джуджешко тесто, ги понасяше стоически и продължаваше да върти вярната си секира.
Въпреки това и сам виждаше, че е на път да изгуби. В този момент една от стрелите на Кати-Бри изсвистя покрай главата му и потъна дълбоко в гърдите на людоедката. Тя се олюля и залитна назад.
— Добро момиче! — изрева Бруенор и се хвърли в атака, без да губи нито миг.
Ала само за миг, колкото му трябваше, за да стигне до нея, Чогуруга откачи една стъкленица от колана си и я изгълта на един дъх.
Още докато Бруенор замахваше, раните на людоедката започнаха да зарастват.
Джуджето изръмжа разярено.
— Проклети целителни отвари! — изрева той и заби брадвата си в бедрото на Чогуруга.
Човекоядката начаса откачи нова стъкленица и я поднесе към устните си. Джуджето изруга още по-ядосано.
В този миг огромна, черна фигура прелетя покрай Бруенор и връхлетя върху човекоядката.
Чогуруга размаха ужасено ръце, когато ноктите на Гуенивар се забиха в лицето й, а острите й зъби потънаха в плътта й.
Тя пусна стъкленицата, която издрънча върху каменния под, но не се счупи, пусна и оръжието си и като сграбчи Гуенивар с две ръце, се опита да я откопчи от себе си.
Ала ноктите на пантерата се бяха впили толкова дълбоко, че успееше ли Чогуруга да я отскубне от себе си, щеше да изгуби половината си лице. А и Бруенор също не бездействаше, ами нанасяше удар след удар по краката и долната част на тялото й.
Силен грохот съвсем наблизо накара Бруенор да се обърне, тъкмо навреме, за да види как мечът на Кати-Бри потъва в плътта на Чогуруга, посичайки дори костите й.
Людоедката се свлече на пода.
В същия миг Щитозъб строши черепа на последното чудовище и то се строполи върху мъртвия си другар.
— Насам! — извика Морик откъм вратата и посочи един коридор, който се изкачваше нагоре.
Бруенор се позабави малко, за да изчака Кати-Бри, която се бе навела да вдигне изпуснатата от Чогуруга стъкленица.
— Само да разбера кой продава подобни неща на людоеди, ще го направя на парчета! — гневеше се джуджето.
В другия край на стаята Морик неволно прехапа устни. Отлично знаеше откъде са се взели отварите, тъй като с очите си бе видял алхимическата работилница на Белани.
Приятелите поеха по коридора, в който се намираха покоите на Шийла Крий. Мъчителен стон, долетял иззад една от петте врати, привлече вниманието им и Бруенор, с типичен джуджешки финес, я изкърти, без да му мисли много-много.
Там, смъртно ранени, лежаха Дризт и Ле’лоринел.
Кати-Бри нахлу в стаята веднага след Бруенор и се насочи право към Дризт; той обаче вдигна ръка.
— Спаси я! — немощно помоли той. — Трябва да я спасиш!
После се свлече, в безсъзнание на пода.
Уолфгар спря на прага, изгубил ума и дума от ужас, ала Морик дори не забави крачка, а се втурна право към покоите на Белани, молейки се тя да не е запечатала вратата с някой междупространствен портал.
Нахлу в стаята и се закова на място, когато наблизо някой изписка уплашено. Обърна се и видя един полуръст да се измъква от примката на лепкава, магическа мрежа.
— Кой си ти? — попита Риджис и побърза да извади рубинения медальон. — Виж какво си имам!