Отсенки от себе си

МеЛаан пристъпи към подиума, за да направи обръщение към тълпата. Макар че кандрата критикуваше собствените си недостатъци, според Мараси приблизителната и имитация на губернатора беше отлична.

Тълпата се смълча. Мараси се намръщи. Да не би хората на Арадел да го бяха предизвикали по някакъв начин? Не… констаблите стояха в плътен кордон между тълпата и имението, но не правеха нищо, с което да умиряват хората.

Колко необичайно. Макар да се чуха няколко освирквания, в голямата си част всички млъкнаха — гледаха през мъглите, които изглеждаха по-редки от преди, след като светлините бяха подредени около площада пред имението. Доскорошните размирници наистина се интересуваха от думите на губернатора. А и защо не?

Мараси усещаше настроението им — враждебно любопитство. Чувстваше и спокойствие. Речта на МеЛаан щеше да проработи. Всичко беше наред. Защо бе толкова разтревожена? Ако…

Поквара. Усмиряваха я.

Тя се сепна, за да дойде на себе си, внезапно напрегната. Познаваше тълпите. Беше изучавала динамиката на тълпите. Такава бе специалността и — и без съмнение разбираше, че нещо не е наред. Но кой Усмиряваше? Защо? Как?

Костюма, помисли си тя. Уаксилий беше споменал, че е намесена Котерията. Чичо му имаше достъп до аломанти и беше склонен да подпомогне успешното изпълнение на плановете на Кървящата. Нямаше значение какво е написала Мараси в речта на МеЛаан; когато хората на Костюма откриеха, че „губернаторът“ се отклонява от предначертания сценарий, щяха да накарат тълпата да подивее.

Изпаднала във внезапна трескава тревога, Мараси не слушаше началото на речта. Можеше ли да се добере до Арадел? Не, той стоеше на покварената сцена, близо до МеЛаан. Уейн, наложил смело изражение, въпреки раната си, се навърташе около тях, готов да се намеси, ако нещо се обърка.

Мараси трябваше да действа бързо и тихо, за да не предупреди Котерията. Забеляза, че Реди стои в основата на стълбите и наблюдава тълпата със скръстени ръце. Мараси го приближи и улови за лакътя.

— Реди — каза тя. — Някъде в тълпата има Усмирител.

— Какво? — попита отсъстващо той и й хвърли поглед.

— Усмирител — повтори Мараси. — Заглушава емоциите ни. Вероятно наблизо очаква и Размирител, за да разбуни хората, щом изслушат речта.

— Не ставай глупава — прозя се Реди. — Всичко е наред, лейтенант.

— Реди — стисна лакътя му по-здраво тя. — Как се чувстваш?

— Добре.

— Не те ли дразня? — попита тя. — Не си ми ядосан, че изпълнявам твоята длъжност? Изобщо не завиждаш?

Той се вторачи в нея и наклони глава настрана. След което изсъска тихо:

— Проклятие, права си. Обикновено те мразя, но чувствам само лека неприязън. Някой си играе с емоциите ми — той се поколеба. — Без да се обиждаш.

— Не мога да изпитам обида — отвърна Мараси. — Затруднявам се да почувствам каквато и да е силна емоция или усещане за спешност. Но, Реди, трябва да ги спрем.