Отсенки от себе си

Уакс беше куршум в нощта, носеше се през мъглите и оставяше вихрушки след себе си. Беше ловецът, а не жертвата, макар че преходът може и да му бе отнел прекалено много време. Издигна се на достатъчна височина, за да огледа района. Нарастващата тълпа обграждаше имението на губернатора. Носеше се рев. Настояваха за промени или може би просто за кръв.

Нима щеше да залови Кървящата, само за да открие, че все пак е победила, а градът е унищожен?

Сега не можеше да се тревожи за това. Вместо това търсеше знаци, улики, парчета от историята. Дори нощем никой не отиваше някъде, без да остави дири. Може би нямаше да са добре забележими и би ги пропуснал, но ги имаше.

Там. Група хора, които се отдалечаваха от имението, вместо да се стичат към него. Уакс се приземи като вихър, с развята мъглопелерина. Това беше градината на имението, недалеч от голяма барака за работниците. Уакс опита да открие някаква систематичност в отдалечаващата се група хора.

Стрелбата преди малко, помисли си той. Не стреляха на месо, а за да прогонят тълпата. Кървящата вече не разполагаше с ферохимична скорост и опитваше да се измъкне с всички възможни средства, така че беше стреляла във въздуха, за да пръсне хората. Вслуша се и различи объркани викове. Някои хора твърдяха, че констаблите са открили огън по тълпата. Други — че са видели самия губернатор да бяга, да прави опит да се измъкне от имението.

Уакс зареди във Възмездие патрона, който Ранет бе изпратила. Сложи го в една от специалните камери, които бързо можеше да завърти в готовност. След това открехна на няколко сантиметра вратата на бараката, като приклекна до рамката, за да не се очертае силуетът му. Тази нощ мъглата беше озарена от светлината на факлите, но нищо не успяваше да разпръсне мрака в бараката. Уакс потърси с очи сред сенките, докато не зърна нещо.

Кост? Да, покрита с дрехи. Различи изпуснато шалче, бяла риза… облеклото на губернатора. Кървящата беше скрила поредното тяло и беше минала от тук, за да се размени с него. Колко бърза беше тя? МеЛаан твърдеше, че Кървящата може да се променя по-бързо от нея, но и че никой не е по-бърз от ТенСуун.

Това не му говореше много. На МеЛаан и трябваха минути, на ТенСуун секунди. Уакс вдигна Възмездие до главата си и се плъзна през вратата. Ако хванеше Кървящата посред трансформация…

— Все още мога да те освободя — прошепна един глас от мрака вътре. — Може и да загубих града, но не дойдох тук заради тях. Не и поначало. Дойдох за теб.

— Защо заради мен? — попита Уакс, като търсеше трескаво в тъмнината. Стискаше Възмездие с изпотена длан. — По дяволите, създание, защо аз?

— Оглуших го — прошепна Кървящата. — Отрязах езика му, пронизах очите му, но въпреки всичко не престана да върши. Ти си ръцете му, Уаксилий Ладриан. Може да е оглушал, ослепен и ням… но с теб все още може да мести фигурите си по дъската.

— Имам собствена воля, Кървяща — каза Уакс, най-сетне забелязал нещо като очертания, приклекнали в дъното на прашното помещение до една стойка за лопати. — Може и да служа на Хармония, но го правя по собствено желание.