Незаключената врата

Настя не седна зад бюрото, а придърпа един стол и седна срещу Ганелин.

— Вече казах всичко на Борис Виталевич — рече измъчено Андрей Константинович. — Не мога да добавя нищо повече. Не знам как този пистолет се е озовал при мен.

— Андрей Константинович… — Настя леко се запъна, подбирайки думите, защото смяташе да зададе не твърде деликатни въпроси. — … спомнете си, моля, има ли сред вашите познати хора, които таят злоба срещу вас. Не ми отговаряйте веднага, защото този въпрос се състои от две части. Аз разбирам, че такива хора определено има. Интересувам се дали сред тях има някой, който по някакъв начин е свързан със системата на МВР или Федералната служба за сигурност? Помислете си добре, не ви припирам.

— Откъде ви хрумна такъв въпрос?

Гласът на Ганелин бе станал по-твърд, сякаш той се бе оживил. Дори пълното му лице като че се стегна и стана по-сухо.

— Разбирате ли, Андрей Константинович, аз не вярвам, че вие сте убили Тимур Инджия. Пистолетът ви е бил подхвърлен, не се съмнявам в това. Но има още едно нещо… Разбирате ли, някой подава на моето началство клеветническа информация срещу вас, подтиква го да ви подозира.

— Каква информация имате предвид?

— Извинете, но засега не мога да ви кажа това.

— Да, разбирам… Искате да кажете, че тези хора са ми подхвърлили пистолета?

— Не знам. Може и те да са го направили. Но най-вероятно не. Пистолета са поставили хората, които са свързани с убийството, за да отклонят следствието в невярна посока и да хвърлят подозрението върху вас. Всъщност на тях им е все едно върху кого ще падне подозрението, те искат само да ни хвърлят прах в очите и вие просто сте се оказали най-удобната за тях фигура. Виж, тези, които дават информация на моето началство, действат от някакви други подбуди. Те много стръвно искат да ви напакостят. Искат да ви подозираме, да ви арестуваме и да ви държим в килия заедно с престъпници. Да ви отровят живота, разбирате ли? И макар че после ще ви пуснат, защото всичко това няма да се потвърди, вие вече ще сте си изпатили. Повярвайте ми, Андрей Константинович, „Бутирка“ е нещо страшно, особено за вас — човек, прощавайте, не твърде млад, незакален и незапознат с техните обичаи и разбирания. Там са способни да прекършат всекиго и да го накарат да подпише всякакви чистосърдечни признания. Има някой, който иска да ви осигури такъв „райски“ живот. Вашата задача сега е да помислите и да ми кажете кой може да е този човек. При това моля да имате предвид, че този човек във връзка с работата си има или влияние върху моето началство, или достъп до информация, която ще бъде смятана за достоверна.