Незаключената врата

„Толкова, колкото и аз — мислено му отговори Настя. — Та нали заедно завършихме университета, забрави ли?“. Но премълча, като си придаде дълбокомислен вид.

— Така че се захващай здраво с разработването на Едик Старшия, намери доказателства, че той е поръчал на Ганелин убийството на шофьора. От теб не се иска нищо друго. А Зарубин още днес го отзовавам в Москва.

— Почакайте, Вячеслав Михайлович. Зарубин ми трябва в Кемерово — решително възрази тя.

— За какво? Никоя от линиите, свързани с личността на Нилски, не води доникъде. Сега знаем със сигурност, че шофьорът на снимачната група е бил убит от съпруга на Воронова. А всичките тези снимки от кемеровските гробища са просто ход за отвличане на вниманието.

Не й се искаше да спори с началника, по-лесно беше да го излъже. Впрочем нали имаше и истинска причина за командироването на Зарубин в Кемерово, трябваше само да я представи така, че тя да има тежест.

— Съгласна съм с изводите ви по случая с Инджия, но работим и по убийството на Плешаков от групировката на Валера Липецки. Нали вие ми го възложихте.

— Да. И какво от това?

— Началник на службата за безопасност при Липецки е някой си Дибейко, който цял живот, освен последните две години, е живял в Кемеровска област. Нужни са ми данни за него, за да планирам разработката. Той сигурно знае кой и защо е убил Плешаков, както и кого е убил самият Антон Плешаков. И искам да го накарам да сподели с нас тези знания.

Тя не назова града и не се опита да акцентира вниманието на началника върху факта, че в същия град са отраснали и Руслан Нилски, и Юрий Симонов. Афоня изобщо не се интересуваше от Симонов, тъй като дори той да беше направил нещо, беше го направил на чужда територия и нямаше никакво отношение към убийствата, с които се занимаваше в момента „Петровка“. Какво, като беше земляк на Нилски! С Нилски всичко беше ясно, не работеха повече по неговия случай, а версиите, свързани с Руслан, се отхвърляха като пречки по единствено верния път — пътя на вкарването на Андрей Константинович Ганелин в затвора. И тя не смяташе да планира никаква разработка на Пьотър Степанович Дибейко, понеже прекрасно разбираше, че организираните престъпни групировки, камо ли пък такива мощни и богати, не са неин периметър. Ако трябва — с това ще се заемат Коротков и Зарубин. Но защо да не излъже в името на благородната цел?

— Добре, нека работи засега — неочаквано лесно се съгласи Афанасиев. — Гледам, че добре се справяш с това междунационално убийство. Между другото, искам да ти възложа още един случай.

„На него винаги новият труп му идва добре — с внезапно лумнала злост си каза Настя. — Интересно, какъв ли е случаят този път? Кинозвезда, политик или чуждестранен бизнесмен? Той никога в живота си не би поел убийство на обикновен гражданин, интересни са му само шумните дела, така че с разкриването им да получи всенародна известност. Ох, откъде дойде тази напаст в нашия отдел?“