Дъщеря на съдбата [bg]

Когато пресметна, че минутите за пребиваването му зад завесата са изтекли, Дао Циен си излезе. На входа стоеше същата старица, която го бе посрещнала и предишната вечер, но не даде вид, че го е познала. Оттам китаецът тръгна да разпитва из кръчмите, игралните домове и пушалните за опиум, после посети други лекари в квартала, докато постепенно сглоби частите от мозайката. Щом малките sing song girls заболеели прекалено тежко, за да продължат да вършат работа, ги отвеждали в „болницата“ — така наричаха тайното подземие, където бе попаднал предната нощ, и ги оставяли там с чаша вода, малко ориз и светилник с гориво за няколко часа. Вратата се отваряла отново едва след няколко дни, когато влизали, за да установят смъртта им. В случай че заварели момичетата живи, първата грижа била да ги довършат — нито едно от тях не виждало повече бял свят. Бяха повикали Дао Циен, защото редовният джун и отсъстваше.

Девет месеца по-късно Дао щеше да каже на Елайза, че хрумването да помогне на момичетата не е било негово, а на Лин и на учителя по иглотерапия.

— Калифорния е свободен щат, Дао, тук няма роби. Обърни се към американските власти.

— Свободата не стига за всички. Американците са слепи и глухи, Елайза. Тези момичета са невидими, като безумците, просяците и кучетата.

— И китайците ли не се интересуват?

— Някои като мен — да, но никой не е склонен да рискува живота си, като се опълчи на престъпните организации. Повечето смятат, че щом в Китай се постъпва по този начин от векове, няма причина да възразяват срещу това, което става тук.