Дъщеря на съдбата [bg]

— Прегледайте я — заповяда жената.

Дао Циен обърна тялото и установи, че е вкочанено. Беше момиче на около тринайсет години, с две петна от руж по страните и множество белези по ръцете и краката, облечено само с тънка риза. Виждаше се, че е кожа и кости, но очевидно не беше починало от глад или от болест.

— Отрова — отсече той без колебание.

— Какво говорите? — разсмя се жената, сякаш бе чула най-смешното нещо на света.

Дао Циен трябваше да се подпише, че причините за смъртта са естествени. Старицата надникна в коридора, удари няколко пъти по малък гонг и скоро се появи мъж, който пъхна трупа в чувал, метна го на рамо и го отнесе, без да продума; в това време сводницата сложи двайсет долара в ръката на джун и. После отново тръгнаха през безкрайни лабиринти, докато го изведе до изхода. Дао Циен се озова на друга улица и доста време се лута, преди да намери пътя към дома си.

На следващия ден той се върна на същия адрес. Момичетата с нарисувани лица и безумен поглед отново бяха там и приканваха клиенти на два езика. Преди десет години, в Кантон, Дао Циен бе започнал лекарската си практика с проститутки — използваше ги като наемна плът за опити със златните игли на учителя по иглотерапия, но никога не се бе замислял за душите им. Смяташе ги за едно от неизбежните злини на света, за поредната грешка на Създателя — опозорени създания, които страдаха, за да изкупят прегрешенията си от предишни животи и да изчистят кармата си. Той изпитваше съжаление към тях, но не му беше идвало на ум, че съдбата им може да се промени. Те чакаха злото в килиите си без право на избор, като кокошките в клетки на пазара — така бяха орисани, такава беше управията на този свят. Дао бе минавал хиляди пъти по същата улица, но не бе обръщал внимание на малките прозорчета, на лицата зад решетките и подадените от тях ръце. Той имаше бегла представа за положението им на робини, но в Китай горе-долу всички жени бяха такива — по̀ късметлийките робуваха на бащи, съпрузи или любовници, други се трудеха от сутрин до здрач за господарите си, но голяма част бяха като момичетата тук. Тази сутрин обаче Дао не ги гледаше със същото равнодушие, нещо в него се бе пречупило.