Свечеряване [bg]

Елена се напрегна, за да си спомни момента, в който тя изскочи от ферарито. Да, тогава, пък и след това тя беше боса, с оголени ръце, само по камизола. След този инцидент по храстите край пътя беше се закачило само малко парче от плата на джинсите й. Както и по околните храсти. Но тя досега нито веднъж не се бе замисляла какво е станало с обувките и чорапите й, или как така камизолата й бе накъсана на ленти по краищата. Просто бе благодарна за помощта — на този, който най-много я бе наранил.

„О, Деймън сигурно го е възприел като забавна ирония.“ Тя внезапно осъзна, че мисли само за Деймън, а не за този, който владееше Деймън. Не се замисляше нито за Шиничи, нито за Мисао. Те не бяха като Деймън, каза си тя. „И това трябва непременно да го запомня!“

— Да, беше ми приятно да го карам да те наранява, и ми достави удоволствие аз да ти причинявам болка. Накарах го да ми донесе един върбов прът, с необходимата дебелина, след което го заудрях с него. И ти се наслаждаваше на гледката тогава, кълна ти се в това. Не се притеснявай за белезите, защото и те ще изчезнат като предишните. Ние тримата се наслаждавахме, като слушахме твоите викове. Ти… и аз… и Мет. Всъщност от нас тримата той май най-много се забавляваше.

— Млъкни, Деймън! Не искам да слушам да ми говориш за Мат по този начин!

— Аз обаче не исках да му позволя да те види без дрехи — призна й Деймън, сякаш не бе чул казаното от нея. — И тогава именно аз го отпратих. Преместих го в друга сфера. Исках да те преследва, при това със същото настървение, с което ти се опитваше да се отървеш от мен, само че всичко това ставаше в една празна сфера, от която ти никога не можеше да се измъкнеш. Исках да види онзи специален блясък в очите ти, когато се бориш с всичко, което имаш… и исках да дочакам да те видя победена. Защото ти не си воин, Елена. — Деймън внезапно се разсмя, грозен звук, а за ужас на Елена ръката му я сграбчи и я тласна към стената на терасата на покрива.

— Деймън… — разплака се тя.

— И тогава поисках да направя това. — Без никакво предупреждение юмрукът на Деймън повдигна рязко брадичката й, главата й подскочи назад. Другата му ръка се заплете в косата й, за да извие шията точно до онова положение, в което той искаше да застане. И тогава Елена изохка, когато я прободе бързо, като смъртоносна кобра, след което усети две разкъсващи рани отстрани на шията си, от които бликна кръв.