Свечеряване [bg]

— Добре, само че не ми идва наум как бихме могли да се възползваме от това…

— Обзалагам се, че увлечението на Шиничи по теб ще накара Мисао да побеснее. Засега това е само мое подозрение, но нали хиляди години го е имала само за себе си.

— Тогава да ги настроим един срещу друг, като се престорим, че всичко е заради мен. Деймън… какво има? — довърши Елена тревожно, когато той стегна хватката си около нея.

— Той няма да се добере до теб — твърдо заяви Деймън.

— Зная.

— Никак не ми харесва идеята някой друг да те притежава. Ти трябва да бъдеш само моя, разбра ли?

— Стига, Деймън. Нали вече ти го казах. Моля те…

— Искаш да кажеш „моля те, не ме карай да те наранявам?“ Истината е, че ти не можеш да ме нараниш, освен ако аз не ти позволя. Ако се опълчиш срещу мен, можеш само себе си да нараниш.

Елена най-после успя да отдели горната част на тялото си от неговото.

— Деймън, нали току-що сключихме споразумение и се заехме да съставяме планове. И така, сега с какво първо ще се заемем, за да ги отблъснем?

— Не, аз обмислям друг начин, за да се превърнеш в първокласна супер героиня. Нали ми обеща, че ще мога да разчитам на твоята кръв за много време занапред?

— О… да. — Беше истина, въпреки че тя го бе казала, преди той да й признае за ужасните си постъпки. И…

— Деймън, какво се случи с Мат на онази поляна? Отидохме да го търсим, но не го намерихме. И ти остана доволен.

Той не си направи труда да отрече казаното от нея.

— В реалния свят аз му бях много разгневен, Елена. Той се очертаваше като още един мой съперник. Отчасти това е причината, поради която сега сме тук. Целта е да си спомня какво точно се е случило.

— Нарани ли Мат, Деймън? Защото ти нарани и мен.

— Да. — Гласът на Деймън внезапно започна да звучи безгрижно, дори с безразличие, сякаш намираше всичко това за забавно. — Предполагам, че съм го наранил. Прибягнах до психическа сила срещу него и така бяха предотвратени реалните му физически наранявания. Но твоят Мат се оказа костелив орех. Това ми хареса. Накарах го да страда още и още, но той ще продължи да живее. Трябва да знаеш, че той много се тревожи да не останеш сама.

— Деймън! — Елена се опита да се отскубне от него, но напразно. Той беше много, много по-силен от нея. — Как можа да му сториш това?

— Нали ти казах — той бе мой съперник. — Внезапно Деймън се разсмя. — Ти наистина не помниш, нали? Заради теб го принудих да изтърпи доста унижения. Буквално го накарах да яде прахта от земята.

— Деймън… ти луд ли си?

— Не. Всъщност именно сега си възвръщам здравия разум. Не ми е необходимо да те убеждавам, че ми принадлежиш, защото зная, че мога да те имам.