Третата тайна [bg]

66

16:30 ч.

Катерина се бореше да освободи ръцете и краката си от дебелото тиксо. Лежеше с ръце зад гърба върху някакъв твърд и неудобен матрак, от който се разнасяше миризма на боя. Небето зад единственото тясно прозорче бързо потъмняваше. На устата й също имаше тиксо и тя направи опит да се успокои, за да може да диша през носа.

Нямаше представа как е попаднала тук. Единственото, което помнеше, бяха костеливите пръсти на Амбрози, впити в гърлото й. След което беше припаднала. Свести се преди повече от два часа, но наоколо цареше дълбока тишина, нарушавана единствено от приглушените гласове, идващи откъм улицата. По всяка вероятност се намираше на горния етаж на някоя от старите барокови къщи в близост до „Свети Гандолф“, тъй като Амбрози не би могъл да я пренесе някъде по-надалеч. Студеният въздух изсушаваше ноздрите й и тя се радваше, че той не беше свалил палтото й.

В онзи параклис, в продължение на един ужасен миг, тя беше сигурна, че умира. А в момента си даваше сметка, че Амбрози е пощадил живота й само защото му е нужна. Най-вероятно като разменна монета в предстоящата сделка с Мичънър. Том Кийли беше прав по отношение на Валендреа, но дълбоко грешеше относно нейните лични качества. Страстите на тези мъже бяха нещо непознато за нея. По време на трибунала Валендреа открито обвини Кийли, че в него се е вселил дяволът. Ако това бе вярно, значи и двамата са в една компания.

Чу отварянето на някаква врата, последвано от приближаващи се стъпки. Миг по-късно в стаята се появи Амбрози, който смъкна ръкавиците си и се надвеси на нея.

— Удобно ли ти е?

Очите й мълчаливо го следяха. Той хвърли палтото си на близкия стол и седна на леглото.

— В църквата сигурно реши, че умираш, нали? — подхвърли той. — Животът е хубаво нещо, много хубаво. Ти не можеш да отговориш, разбира се, но няма проблем. Аз обичам сам да отговарям на въпросите си.

Изглеждаше страшно доволен от себе си.

— Животът е божи дар, но в случая аз те удостоих с него. Защото бих могъл да те убия и да приключа с проблемите, които ми създаваш.

Тя лежеше абсолютно неподвижно. Очите му бавно опипаха тялото й.

— Мичънър ти се е порадвал, нали? Сигурен съм, че е изпитал голямо удоволствие. Помниш ли какво ми каза в Рим? Че пишкаш седнала, а аз не се интересувам от такива. Мислеше, че не изпитвам страст към жените, нали? Мислеше, че не зная какво да направя, защото съм свещеник? Или защото съм педераст?

Тя се зачуди дали представлението е предназначено за нея или за него самия.