Третата тайна [bg]

— Аз също се опитах, но той не сподели нищо с мен.

— Понякога беше такъв.

Слухът му долови отварянето на входната врата, последвано от забързани стъпки. Ресторантът се намираше в дъното на приземния етаж, отвъд малкия вестибюл, от който започваше стълбището към горния етаж. Реши, че това е Катерина.

— С какво мога да ви помогна? — попита Ирма, насочила поглед някъде над главата му.

Мичънър седеше с гръб към вратата, с лице към прозореца и реката зад него. Обърна се и видя Паоло Амбрози на няколко крачки от масата. Италианецът беше облечен в черни джинси, които му стояха зле, а под сивото палто и кафявото шалче се виждаше черна риза с отворена яка.

— Къде е Катерина? — скочи Мичънър.

Амбрози не отговори, но на лицето му се изписа мрачно — иронично изражение. Колин понечи да се нахвърли отгоре му, но в ръката на папския секретар проблесна пистолет.

— Кой е този? — попита Ирма.

— Дяволът.

— Аз съм отец Паоло Амбрози — мазно се усмихна италианецът. — А вие трябва да сте Ирма Ран.

— Откъде знаете името ми?

Мичънър застана между двамата, надявайки се Амбрози да не забележи плика на масата.

— Прочел е писмата ви. Снощи, преди да напусна Рим, не успях да прибера всички.

Жената ахна и вдигна ръка пред устата си.

— А папата знае ли за тях?

— След като този мръсник ги е прочел, значи и папата е в течение — мрачно отвърна Мичънър.

Ирма мълчаливо се прекръсти. В очите на Мичънър бавно се промъкна ужас.

— Кажи ми къде е Катерина!

Дулото на пистолета остана насочено в гърдите му.

— На сигурно място, поне засега — отвърна Амбрози. — Но ти знаеш за какво съм дошъл.

— А откъде си сигурен, че е у мен?

— Ако не е у теб, значи е у тази жена.

— Валендреа каза, че сам трябва да го намеря — подхвърли Колин, надявайки се Ирма да запази мълчание.

— За да го изпратиш на кардинал Нгови.

— Още не зная какво бих направил.

— Не, вече знаеш — поклати глава Амбрози.

Мичънър усети, че копнее да забие юмрук в това арогантно лице, но пистолетът го спря.

— Катерина е в опасност, така ли? — вдигна глава Ирма.

— Тя е добре — отвърна Амбрози.

— Реално погледнато, Катерина е твой проблем, Амбрози — подхвърли Мичънър. — Защото беше твой шпионин. Лично аз вече пет пари не давам за нея.

— Тези думи положително ще разбият сърцето й.

— Сама се е забъркала в тази каша, сама да се оправя — сви рамене Мичънър. Сърцето му се сгърчи при мисълта, че излага живота й на опасност, но беше убеден, че всяка проява на слабост в този момент ще се окаже фатална.