Гневът на хидрогите
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на хидрогите». Краткое содержание книги:
А сега магът-император изрично му бе забранил да се захваща с извънземните.
— Събирай информация, адаре, но не дразни хидрогите. Все пак можеш да защитиш нашите колонии по възможно най-добрия начин, ако се наложи.
Както се бе опитал — и се бе провалил — да направи на Хирилка.
При такива ограничителни мерки Кори’нх разпрати своите манипули на редовен патрул из Империята. В шест от планетарните системи основните крила на адара не се бяха натъкнали на никакви усложнения и на никаква следа от хидроги. Когато прелиташе покрай някой газов гигант — вече неразработван нито от илдирийските облачни градове, нито от по-дребните небесни мини на скитниците, — всеки път се питаше колко ли неприятели се спотайват сред непроницаемите мъгли.
— Наближаваме системата Хийлд, адаре — обяви навигаторът.
На Хийлд две отломъчни колонии наскоро се бяха обединили в единен свят. По-многобройното население генерираше по-силна връзка чрез тизма.
— Поддържай наблюдението — отвърна адарът. — Не предприемай нападателни акции. — Едва успя да го изрече пред изпитващия неловкост от ситуацията екипаж. Нима щеше да бъде описан в Сагата като страхливец? — Да се надяваме, че хидрогите ще оставят народа ни на мира.
Илдирийските бойни лайнери се носеха като ято риби. Заобиколиха газовия гигант в системата Хийлд, без да доловят никакви смущения, и приближиха обединената отломъчна колония. Щом септата влезе в орбита, губернаторът на Хийлд ги приветства. Колонистите поздравиха Слънчевия флот и им благодариха за подкрепата.
Ако знаеха, че флотът му едва ли би могъл да ги защити, ако ги нападнат, едва ли щяха да са толкова благодарни.
Кори’нх закрачи из командния център. Умишлено не бе окачил най-ценните си военни отличия. Сега му изглеждаха фалшиви и без стойност. Не ги бе заслужил заради героичен акт или бойни умения, а заради парадните си умения — небесни лупинги и маневри срещу въображаем противник. Бе евакуирал заселници на Крена, бе доставял спасителни продоволствия, бе конструирал държавни постройки.
Но всичко това за него бе несъществено. В цялата илдирийска история Кори’нх бе първият главнокомандващ на Слънчевия флот, който участва в истински военни действия. Би трябвало да е най-великият адар, описан в Сагата за седемте слънца. Но все още не бе постигнал нищо, заслужаващо уважение. Абсолютно нищо.
Сети се за хладнокръвния тал Зан’нх и се почувства засрамен. Какъв пример даваше на най-големия син на престолонаследника?
Изучаването на човешката военна история го бе запознала с героизма на Наполеон, Анибал, Чингис хан. Истински воини. Земните въоръжени сили, далеч не така впечатляващи като Слънчевия флот, продължаваха да дразнят хидрогите и въпреки че търпяха поражения, никой не ги възпираше. Те не спираха да произвеждат ново въоръжение. Дори безразсъдните скитници продължаваха да събират екти по газовите гиганти въпреки огромните си загуби. Вместо да се спотайват, хората опитваха — отново и отново.
Но магът-император имаше други планове и адар Кори’нх нямаше друг избор, освен да се съобразява с тях. Но въпреки всичко усещаше със сърцето си, че Слънчевият флот е прекалено пасивен и плашлив. Това просто не беше редно.
81.
Естара
Макар нищо да не можеше да се сравни със световната гора, Естара се радваше на спокойните градини на Земята. В тях пътечките бяха лесно откриваеми, тъй като бяха застлани с плочки. Храстите и лилиите — грижливо подредени, поени, торени — бяха изящни. Но досега Естара не бе попадала на нищо диво сред обширната оранжерия, на нито едно неочаквано плевелче дори.
Дворецът на шепота изобилстваше от чудеса, но тя не можеше да се отдалечи никъде без помощници, охрана, покровители и любопитни служители. Едва сега си даде сметка на каква безгранична свобода се е радвала в детските си години.
Може би трябваше да намери Натон и да изпрати послание на малката си сестричка Сели: „Обърни внимание на онова, което имаш. Тичай из гората, продължавай с уроците си по дървесни танци. Цени Терок за всичко, което ти предлага.“ Но опаката й сестричка едва ли щеше да я послуша.
Естара наблюдаваше един нефритенозелен бръмбар да пропълзява в цвета на едно грамофонче. Заслуша се в плискащите се като ветрила струи на напоителната система. Когато долови стъпки по пътеката, не погледна натам, а се запита как ли ще постъпи охраната, ако се опита да им се измъкне, изчезвайки сред листака.
Но подобен жест беше безсмислен. Щяха да я хванат и вероятно още повече да ограничат свободата й на придвижване, както изглеждаше по всичко. Не, щом щеше да става кралица, се налагаше да се държи другояче.