Кристалният отломък
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Забытыя Каралеўства: Долината на мразовития вятър #1
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кристалният отломък». Краткое содержание книги:
И като го целуна по бузата, Кати-Бри се затича към вратата. Приятно изненадан от целувката й, Уолфгар се провикна след нея:
— А може би и нашите разговори ще станат по-приятни тогава!
— Но далеч не толкова интересни! — отвърна тя.
Една хубава утрин в началото на пролетта най-сетне дойде време Дризт и Бруенор да тръгнат на път. Кати-Бри им помогна да стегнат тежките си раници.
— Щом прочистим мястото, ще те взема при нас — рече Бруенор за кой ли път. — Очите ти ще светнат, кат’ видиш да се леят сребърните потоци на Митрал Хол!
Кати-Бри се усмихна.
— С теб всичко ще бъде наред, нали? — вече по-сериозно попита джуджето.
Знаеше, че тя ще се оправи, ала сърцето му бе изпълнено с бащинска загриженост.
Усмивката на момичето стана още по-широка. През зимата бяха водили този разговор стотици пъти. Макар че Бруенор щеше много да й липсва, Кати-Бри се радваше, че той заминава — очевидно бе, че никога няма да бъде напълно щастлив, докато не се опита да открие дома на предците си.
А и тя знаеше по-добре от всеки друг, че той ще бъде в добра компания.
Бруенор се успокои. Дошло бе време да тръгва.
Дризт и Бруенор се сбогуваха с джуджетата и се отправиха към Брин Шандер, за да се простят с двамата си най-близки приятели.
Пристигнаха в къщата на Риджис късно сутринта и завариха Уолфгар да ги чака на стъпалата, с раница и Щитозъб до себе си.
Дризт подозрително се вгледа във вещите на приятеля си, досещайки се за намеренията му.
— Добра среща, кралю Уолфгар! — рече той. — Към Бремен ли си тръгнал, или може би към Каер Кьониг, да нагледаш как върви работата на хората ти?
— Не съм крал аз — поклати глава младият варварин. — Съветите и речите подхождат повече на старците. Аз им се наситих. Сега Ревик ще представлява хората от тундрата пред Съвета.
— Ами ти? — попита джуджето.
— Аз идвам с вас — отвърна Уолфгар. — Да платя един последен дълг.
— Нищо не ми дължиш! — заяви Бруенор.
— Така е. А и сметките ми с хората от Десетте града, както и с моя народ, вече са чисти. Ала имам и още един дълг — при тези думи той се обърна, за да погледне Дризт в очите — към теб, приятелю елф!
Дризт не знаеше какво да каже, затова просто потупа огромния варварин по рамото и се усмихна топло.
— Ела с нас, Къркорещ корем! — рече Бруенор след богатия обяд в палата на полуръста. — Четиримата заедно да търсим приключения по широкия свят. Ще ти се отрази добре, пък току-виж си свалил мъничко от туй твое шкембе!
Риджис обгърна големия си корем с две ръце и го раздруса.
— Харесвам си корема такъв, какъвто е и мисля да си го запазя, благодаря. Може даже да прибавя още към него!
После продължи по-сериозно:
— Изобщо не мога да разбера защо и тримата толкова държите да тръгнете на това приключение — полуръстът бе прекарал дълги часове през зимата, мъчейки се да убеди Дризт и Бруенор да не заминават. — Толкова добре си живеем тук, защо ви е да си тръгвате?
— В живота има и по-важни неща от вкусната храна и мекото легло, малки приятелю — отвърна Уолфгар. — Във вените ни гори жажда за приключения. И сега, когато тук най-сетне се възцари мир, Десетте града не могат да ни предложат тръпката от опасността, ни сладостта на победата.
Дризт и Бруенор кимнаха в знак на съгласие, но Риджис поклати глава.
— И ти наричаш туй жалко местенце „изобилно“? — подсмихна се Бруенор и щракна с месестите си пръсти. — Кат’ се върна от Митрал Хол, ще ти вдигна двойно по-голяма къща от тая, че и украсена с безценни камъни, каквито не си и сънувал преди.
Ала в едно Риджис бе сигурен — що се отнасяше до него, той вече бе оставил своето последно приключение зад гърба си. Когато се нахраниха, той изпрати тримата си приятели до вратата.
— Ако някога се върнете…
— Твоят дом ще бъде първото място, което ще посетим — увери го Дризт.
Когато излязоха навън, видяха Кемп. Беше застанал от другата страна на улицата и явно се оглеждаше за тях.
— Мен чака — обясни Уолфгар и се усмихна при мисълта какво ли не би направил таргосецът, за да се отърве от него.
— Сбогом, добри ми представителю! — провикна се младият варварин и се поклони ниско. — Прайне де крабаг ам риндере бе-йогт игло кес грон!
Показвайки неприличен жест на Уолфгар, Кемп се отдалечи. Риджис се превиваше от смях.
Дризт разпозна думите и се зачуди защо ли приятелят му ги казва на таргосеца.
— Веднъж ми спомена, че това е древен боен вик на народа на тундрата — обърна се той към младежа. — Но защо го отправяш към човека, когото презираш най-много на този свят?