Прах от мечти

Морални конструкти — о, те бяха мечти на безумец, разбира се. Хората настояват другите да се държат прилично, но рядко налагат същите изисквания на себе си. Оправдания, лишени от логика, подхранвани от изгодата и самозаблужденията за благочестива уместност.

Като дете беше слушал приказки за герои, високи, със строги лица, търсачи на приключения, които развяваха знамената на доблест и вярност, на чест и почтеност. И все пак, докато тези истории се разнищваха, Таксилиан се оказваше обзет от нарастващ ужас, докато героят сечеше и си отваряше с убийства път през безчетните жертви в преследване на онова, което той (и светът) смяташе за праведна цел. Правотата му беше ясна, но се крепеше на ръба, а усилията на жертвите му да съхранят живота си излизаха някак долни, дори зли.

Но една морална машина, ах, нямаше ли тя да е принудена от самата си механика да се придържа към същия стандарт, който налага над всяка друга разумна същност? Неподвластна на лицемерие, властта й щеше да е абсолютна и абсолютно справедлива.

Мечти на младеж, несъмнено. Такава машина, знаеше вече той, щеше бързо да стигне до извода, че единственият й наистина справедлив акт е пълното унищожение на всяка форма на разумен живот във всяко познато й селение. Разумността беше непълна — навярно винаги е била такава, — беше дефектна. Разумът не може да различи собствените си лъжи от истините си. В мащаба на самосъзнанието те често са с еднаква тежест. Грешките и злонамереността са аргументи само за намерение, не за резултат.

Знаеше, че насилието, катастрофата, късогледата глупост, некадърността и войнствеността винаги ще съществуват. Защото месото на историята, в края на краищата, е наплютото от мухи наследство от такива неща.