Прах от мечти

Почти викаше, за да я чуят всички.

— Тая кучка няма ли да млъкне най-после? — изсумтя Шеб.

Брет се обърна рязко към него.

— Жаден си за проклятие, а? Коя част от тялото ти искаш да изгние първа? Или аз да избера?

— Само да хвърлиш магията си върху мен, ще те удуша.

Тя се изсмя и му обърна гръб.

— Играй си с Асейн, ако ти трябва толкова.

Раутос вдиша дълбоко няколко пъти, за да се успокои, и пое след Таксилиан, който крачеше по терасата, без да откъсва очи от съоръжението.

— Машина е — каза той, когато Раутос го настигна.

— Какво? Като в мелница ли? Но не виждам нищо като зъбни колелета или…

— Или нещо подобно, да. Зъбните колелета, предавки и лостове можеш да ги скриеш в корпуси, за да се опазят чисти от пясък и така нататък. Още по-практично, можеш да затвориш неща и да прилагаш променливи налягания, с което да движиш нещата от едно място на друго. Обичайна практика е в алхимията, особено когато се създадат съответни налягания с помощта на топлина и студ. Веднъж видях едно чародейно изобретение, което можеше да извлича етера от стъкленица и да загасва запалената свещ вътре. Пазена със заклинание помпа, която извличаше жизнената сила от въздуха. — Той махна към кулите. — Топлина, студ — мисля, че това са нещо като огромни камери под налягане.

— За каква цел?

Таксилиан го погледна с блеснали очи.

— Точно това смятам да открия.

Нямаше никакви стълби или мостове към кулите. Таксилиан го поведе обратно към входа.

— Сега отиваме нагоре.

— Трябва ни храна — каза Ласт притеснено, дори малко уплашено. — Може да се изгубим тук…

— Престани да хленчиш — изръмжа Напет. — Мога да ни извадя оттук по всяко време.

— Никой от вас — намеси се Асейн за изненада на всички — не иска да говори за онова, което намерихме в първата зала. Точно от него бягаме всички. Онези… онези чудовища… те са изклани. — Погледна ги с гняв и продължи: — Онова, което ги е убило, може все още да е тук! Нищо не знаем за тези неща…

— Ония чудовища не са загинали в битка — каза Шеб. — Това, което видяхме, е ритуално убийство. Жертви, това са те.

— Може би не са имали избор.

Шеб изсумтя.

— Не се сещам за много зверове, които сами избират да ги принесат в жертва. Разбира се, че не са имали избор. Това място е изоставено — усеща се. Надушва се в спарения въздух.

— Като се качим горе, ще излезем от влажното и ще можем да видим дали има следи в прахта — каза Ласт.

— Богове на бездната, и от селяка най-сетне да има полза — обади се Напет.

— Да тръгваме тогава.

Таксилиан пое нагоре, останалите отново тръгнаха след него.