Другата кралица

— Никога не съм ви лъгала, Шюзбюи — казва сладко тя. — Знаете, че винаги съм настоявала да ми бъде позволено да пиша лични писма на приятелите и семейството си. Знаете как признах, че те са принудени да ми пишат тайно, а аз да им отговарям по същия начин. Но никога не съм кроила заговори срещу кралицата на Англия, и никога не съм насърчавала поданиците й да се вдигнат на бунт. Можете да ме питате каквото желаете. Съвестта ми е чиста.

— Познавате ли флорентинец на име Роберто Ридолфи? — тихо пита сър Питър.

— Чувала съм за него, но никога не съм го срещала, нито съм водила кореспонденция с него.

— Откъде сте чували за него?

— Научих, че заел на херцога на Норфолк известна сума — казва с готовност тя.

— Знаете ли за какво са били тези пари?

— Мисля, че за лична употреба — казва тя. Обръща се към мен. — Милорд, знаете, че вече не получавам писма от херцога. Знаете, че той се отказа от годежа ни и се закле във вярност на кралицата. Той разтрогна годежа си с мен и ме изостави, по заповед на своята кралица.

Кимвам:

— Това е вярно — подмятам настрана към сър Питър.

— Не сте получавали писма от него?

— Не и откакто наруши обещанието си към мен. Не бих се съгласила да получа писмо от него, дори и да го беше написал, не и откакто ме отхвърли — казва тя гордо.

— А кога за последен път получихте вести от епископа на Рос? — пита я сър Питър.

Тя се намръщва, докато се опитва да си спомни:

— Лорд Шюзбюи навярно ще си спомни. Винаги той ми предава писмата от епископа. — Тя се обръща към мен: — Той писа, за да съобщи, че се е прибрал благополучно в Лондон, след като ни посети в Чатсуърт, нали?

— Да — потвърждавам.

— И оттогава не сте получавали вести от него?

Тя отново се обръща към мен:

— Не мисля. Получавали ли сме? Не.

Сър Питър се изправя на крака и се подпира с ръка на топлата каменна стена, сякаш за да се закрепи.

— Получавали ли сте писма от папата или от Филип Испански, или от някой техен служител?

— Имате предвид изобщо? — пита тя, леко озадачена.

— Имам предвид това лято, имам предвид през последните няколко месеца.

Тя поклаща глава:

— Нищо. Да не би да са ми писали и писмата им да са се изгубили? Мисля, че лорд Бърли ме шпионира и краде предназначените за мен съобщения, и можете да му предадете от мое име, че е нередно да прави това.

Сър Питър й се покланя:

— Благодаря ви, че бяхте така любезна да разговаряте с мен, ваша светлост. Сега ще ви оставя.

— Имам един въпрос към вас — казва му тя.

— Да?

— Аз съм затворница, но това не гарантира безопасността ми. Разтревожих се, когато чух камбаната да звъни, а въпросите ви не ме успокоиха. Моля ви, кажете ми, сър Питър, какво става? Моля ви, успокойте ме, че моята братовчедка кралицата е в безопасност и е добре.

— Мислите ли, че е възможно тя да е в опасност?

Тя свежда поглед, сякаш въпросът я е смутил:

— Знам, че има мнозина, които не са съгласни с нейното управление — казва тя, свенливо. — Страхувам се, че има хора, които биха организирали заговор срещу нея. Възможно е дори да има такива, които са готови да организират заговор срещу нея в мое име. Но това не означава, че съм се присъединила към тях. Желая й единствено доброто, и винаги съм искала единствено това. Аз се намирам в нейната страна, в нейна власт, нейна затворница съм, защото се доверих на обичта, която ми обеща. Тя измени на тази обич, измени на връзката, която би трябвало да съществува между кралиците. Но дори при това положение, никога не бих й желала друго освен добро здраве, безопасност и късмет.