Ден нула [calibre 1.48.0]

— Но тя си остана ядрено устройство, с което възнамеряваше да вдигнеш страната си във въздуха, мръснико!

— Знаех какво правя! — сопна се Мейсън. — Използвахме минимално количество плутоний. Ограничен взрив, малко радиоактивност сред пущинаците и толкова. Много важно, че Дрейк, Западна Вирджиния, ще бъде заразен. Той и без това е мъртъв град!

— Там живеят над шест хиляди души, Джо.

— Много повече хора загиват от пътнотранспортни произшествия всяка година. Сто хиляди годишно умират в болниците от лекарски грешки. В сравнение с това загубите щяха да са минимални, по дяволите!

— Но ти възнамеряваш да продадеш ядреното гориво на нашите врагове. Те няма да го използват в слабо населени райони, Джо. А ще го взривят в Ню Йорк или Вашингтон.

— Възнамерявам и още нещо — да се изселя от тази страна. Тук отдавна ми писна. Но ти ме прецака, Пулър. Още мога да продам горивото, но ще бъде много по-трудно. Затова съм тук. Да ти връча един малък чек.

— Наистина ли толкова много се нуждаеш от пари, че си готов да търгуваш с терористи? — презрително го изгледа Пулър. — Ти си пълен боклук!

— Повече от трийсет години си скъсах задника да работя за родината! Но какво получавам в замяна? При следващите бюджетни съкращения ще ми посочат вратата! Нищо не им дължа!

Пулър прегъна и четвъртия си пръст.

— Каза, че пунктовете са три — подозрително го изгледа Мейсън.

— Излъгах те. Успяхме да заловим Бил Строс в Южна Америка. Изнесъл се е преди взривяването на бункера, разбира се. Не е имал желание да остане под отровната гъба, а на всичкото отгоре е зарязал и жена си. Този човек е истинският победител. О, за малко да забравя — Бил изпя както теб, така и момчетата ти.