![Ден нула [calibre 1.48.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/4/9/1/den-nula-calibre-1-48-0-download.jpg)
Ден нула [calibre 1.48.0]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Джон Пулър #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ден нула [calibre 1.48.0]». Краткое содержание книги:
— Дотук не чух нищо, което да ме свързва с каквото и да било — отбеляза Мейсън.
Пулър прегъна трети пръст и спокойно продължи:
— Сега ще разбереш защо престанах да ти докладвам и се зарових още по-надълбоко. Ти беше единственият човек, с когото споделих, че Дики Строс е приел да работи за мен. И още по-важно — само ти знаеше за уговорената ни среща при пожарната в онази нощ. Убийството му съвсем не беше случайно. Твоят снайперист си е направил труда да бъде на мястото часове по-рано, за да организира покушението по възможно най-добрия начин. Само ти си бил в състояние да се справиш с подобно нещо. Ти и никой друг.
— Досега не чух нищо конкретно — отвърна Мейсън. — Тоя казал, оня казал…
— Ти уби Дики, защото се опасяваше, че ще се промени. Той е човекът, който бе влязъл в онази къща и бе открил тялото на Лари Уелман. Той бе видял и труповете на семейство Рейнолдс, освен това вече знаеше, че Тредуел и Битнър също са убити. Съмнявам се, че си споделил истинските си планове с него, но той е свидетел на убийства навсякъде около себе си и вече знае, че нещо не е наред. По всяка вероятност това е моментът, в който стига до решението да работи с властите, за да може да се измъкне. Но ти не си могъл да позволиш подобно нещо и си заповядал на снайпериста да му пръсне главата.
— Ти го казваш. Но няма доказателства.
Пулър огледа хората, които ги бяха заобиколили.
— Всъщност на теб ти се размина, Джо — рече с въздишка той. — Взриви бункера, прибра ядреното гориво, Роджър Трент е мъртъв, а финансовите документи се превърнаха в пепел. В главата ми възниква един логичен въпрос: защо си тук? Планът ти успя.
Мейсън не отговори. Очите му не се откъсваха от лицето на Пулър, който направи крачка напред и добави:
— Може би «ислямското бърборене» не е било далеч от истината, въпреки че ти лично го подхвърли. Може би враговете са успели да те убедят да взривиш онази гадория и да покриеш с радиация по-голямата част от Западна Вирджиния. Според мен варелите, които си оставил в бункера, са били част от бомбата. Партньорите ти няма да са доволни от крайния резултат. И това е причината да си тук — да ми отмъстиш за провала, поне частично. А може би и да си спасиш задника от онези с тюрбаните. Колко ти платиха, за да нападнеш собствената си страна, Джо? Поне приблизително?
— Не си прав, Пулър — каза Мейсън и прочисти гърлото си. — Аз съм патриот. Никога не бих причинил подобно нещо на страната си. Знаех с какво разполагам там. Никой не ми е плащал за взривяването му.
— Глупости! — ядосано отвърна Пулър. — Не се различаваш по нищо от онези безумци, които предизвикаха Единайсети септември!
— Ти дрънкаш глупости, Пулър! — избухна Мейсън. — Изобщо нямаш представа за какво говориш!
— Тогава защо не ми обясниш, Джо? Разкажи ми как един морски пехотинец се превръща в предател!
— След всичките тези години в МВС научих много неща за ядрените оръжия — забързано започна Мейсън. — Познавах и хората, които могат да направят бомба. Не е особено трудно, стига да разполагаш с горивото. Държавата никога няма да си признае, че е зарязала голямо количество от него. Можех да го продам и никой да не разбере. Голямата ми грешка беше, че позволих на Строс да възложи на онзи глупак Тредуел изработката на отражателя и още няколко компонента. Това ми изяде главата.
— Това, което казваш, няма никакво значение, защото не те прави по-малко предател — поклати глава Пулър. — Зарязал си толкова много уранови и плутониеви пити в бункера, че с тях биха могли да се заразят пет-шест американски щата.
— Нищо не съм зарязал, защото варелите бяха празни! А съдържанието им наистина струваше милиарди.
— Лъжеш — отвърна Пулър. — Видях ги със собствените си очи. Капаците не бяха докосвани от десетилетия.
— Защото им срязахме дъната, Пулър! — тържествуващо се ухили Мейсън. — После ги напълнихме с пръст и ги заварихме обратно. Просто за всеки случай. По същия начин постъпих и когато ти се добра до бомбата. Бях се погрижил да се включи специално монтираният акселератор на брояча.