![Ден нула [calibre 1.48.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/4/9/1/den-nula-calibre-1-48-0-download.jpg)
Ден нула [calibre 1.48.0]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Джон Пулър #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ден нула [calibre 1.48.0]». Краткое содержание книги:
— Те убиха Дики, Бил — изправи се Пулър. — Застреляха го в главата. Но ти не си допускал, че това ще се случи, нали?
— Нещата не трябваше да се развият така — поклати глава Строс.
— Право в главата, Бил. Както си караше мотоциклета и изведнъж — бум!
Тресна изстрел и Строс за малко не падна от леглото. Куршумът се заби в стената зад него.
— Ей така го гръмнаха — спокойно добави Пулър. — Пръснаха му мозъка. Бях там и видях всичко. Куршум, летящ със свръхзвукова скорост. Нарича се «Лапуа», Бил. Използва се само когато жертвата трябва да умре на място. Дики нямаше никакъв шанс. Ти не би познал детето си, Бил. Лицето му го нямаше.
Строс се придърпа нагоре.
— Това не беше част от плана! — гневно отвърна той. — Аз не знаех… Никой не ми каза, че Дики… — Гласът му постепенно заглъхна, последван от глухи ридания.
— Предполагам, че скърбиш за смъртта му — каза Пулър.
— Разбира се, че скърбя! Когато се появихте у дома да ни съобщите ужасната новина, аз останах като вцепенен, но майка му рухна.
— Виждам, че въпреки това не си имал проблеми да я зарежеш — отбеляза Пулър.
— Нямаше как да я взема със себе си. Нямаше как да ѝ обясня… — Строс млъкна, скри очите си с длани и отново се разрида.
— Значи жена ти не е била в течение, така ли?
— Открих ѝ специална сметка. Никога нищо няма да ѝ липсва.
— Освен съпруга и детето ѝ. А понеже ти я заряза, няма как да знаеш дали не е загинала при експлозията.
— Казаха ми, че… Всъщност нашата къща е достатъчно далече…
— Не се ли ядоса, че убиха сина ти? — прекъсна го Пулър.
Строс не отговори.
Пулър бръкна във вътрешния джоб на сакото си.
— Имам снимка, направена по време на аутопсията. Искаш ли да видиш детето си? Да се увериш с очите си какво са направили с него?
Сълзите на Строс рукнаха, но той не направи опит да ги избърше.
— Това не биваше да се случва!
— Но се случи, Бил. Искаш ли да погледнеш детето си? — Ръката му със снимката се протегна напред.
— Не, не! — сви се Строс. — Не искам да го виждам… такъв.
— Ако някой постъпи така с моето дете, аз бих искал да отмъстя. Бих искал реванш, правосъдие!
— Аз… Вече е късно за всичко това.
— Прав си, Бил — рязко отвърна Пулър и прибра снимката в джоба си. — Но все пак нещата могат да се променят. Ти можеш да ги промениш. В памет на сина си.
— Не мога. Те ще отмъстят на жена ми…
— Тя вече е на сигурно място. Предстои да влезе в Програмата за защита на свидетели. Всичко е уредено. От теб се иска само едно — да постъпиш правилно.
Пулър се облегна назад и прибра пистолета си.
— Ами аз? — погледнато с насълзени очи Строс. — Какво ще стане с мен?
— Влизаш в затвора, Бил — отсече Пулър. — Никакви сделки.
— Значи ще проговоря, но въпреки това ще вляза в затвора? — горчиво промълви Строс.
— Но ще живееш. Това е далеч по-добра алтернатива в сравнение със смъртта.
— Ще ме убиеш, ако не проговоря, така ли?
— Няма да се наложи.
— Защо?
— Защото правителството ще те екзекутира за държавна измяна.
В стаята се възцари тишина.
— Искам отговор, Бил — обади се най-сетне Пулър. — Самолетът ме чака. Теб също. От отговора ти зависи къде ще те откара.
— Тогава да вървим! — тръсна глава Бил Строс и се изправи.
Пулър също стана и го хвана за лакътя.
— Добър избор.
— Правя го заради Дики.
— Браво на теб.
94
Както винаги Пулър избра най-отдалечените и затънтени пътеки. Обичаше да тича тук, за да се поти и да мисли, отдавна открил, че първото подпомага второто. А по време на тези свързани дейности не обичаше наоколо да се мотаят други хора.
Той пъхна миниатюрната слушалка в ухото си, включи айпода и започна кроса. Осем километра по-късно се обърна и пое с бавен тръс към колата си.
После изведнъж спря.
Около малибуто стояха шестима мъже. Единият от тях се беше облегнал на капака, а четирима осигуряваха периметъра. Шестият стоеше изправен до задната врата. Колата беше заклещена между два черни джипа.
Пулър престана да тича. Измъкна слушалката от ухото си и стисна айпода в дясната си ръка.
— Здрасти, Джо, как си?
Джо Мейсън отлепи задника си от капака.
— Отдавна не си се обаждал, Пулър — намръщено рече той. — Мислех, че не си забравил заповедта ми да докладваш директно на мен!
— Понякога заповедите противоречат на оперативните факти и се налага да бъдат променени.
— Така ли?
— До голяма степен — да.
— Това за пръв път го чувам. Все пак е добре да го науча направо от извора. Затова съм тук.
Пулър се насочи към него и забеляза, че четиримата от охраната незабавно стесниха периметъра. Бяха въоръжени. Направи му впечатление, че са същите, които го бяха заобиколили в онзи подземен паркинг на Арлингтън веднага след срещата му с генерал Карсън.