Военна морга
- Автор: Корнуэлл Патриция
- Серия: Кей Скарпета #18
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елика Рафи
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Военна морга». Краткое содержание книги:
Патриша Корнуел е сред водещите световноизвестни автори на бестселъри — нейните романи са преведени на трийсет и шест езика в над петдесет страни.
— Бесили са ги — чух се да казвам аз.
Погледът на Марино върху едрото му лице беше празен, когато вдигна очи към мен. Носът и ушите му пламтяха, твърдата качулка стърчеше на темето му като калъф на пожарникарски кран.
— Как е? — посочих кабината на камиона и онова, което беше в нея.
— Както винаги, Ан е в ролята на доктор Дулитъл. Знаеш ли, че е искала да стане ветеринар, преди да реши да се прави на Мадам Кюри? — Неговото „Кюри“ отново прозвуча като „къри“. Въпреки че хиляди пъти му бях казвала правилното произношение и на името, и на елемента, кръстен на нея.
— Но виж какво ще ти кажа — казваше той. — Хубаво е, че отоплението в къщата не е било изключено повече от пет или може би шест часа преди да дойдем. Тези кучета нямат повече козина от мен. Заровил се беше под завивките в онова леговище на плъх, което Филдинг ползвал за легло, и пак трепереше като от епилептичен пристъп. Разбира се, че е бил изплашен до смърт. Всички тези ченгета! От ФБР нахлуха в пълно снаряжение, можеш да си представиш. Да не говорим, че, както съм чувал, хрътките не обичат да ги оставят сами. Страдали от… как се казваше… страх от изоставяне.
Отвори друг контейнер и ми подаде чифт ботуши. Знаеше кой номер нося и не беше нужно да пита.
— Откъде си сигурен, че леглото е на Джак? — запитах аз.
— Беше затрупано с неговите боклуци. На кого другиго би могло да е?
— Трябва да сме сигурни за абсолютно всичко. — Щях да го повтарям до безкрай. — Тук наоколо е пълна пустош. Няма съседи, няма очи и уши. По това време на годината паркът е съвършено пуст. Откъде знаеш, че е бил сам? Откъде можеш да си напълно сигурен, че някой не му е помогнал?
— Кой? Кой, за бога, ще му помогне да върши такива неща? — Марино ме погледна и по изражението му разбрах какво мисли. Станеше ли дума за Филдинг, аз не бях способна да проявя рационалност. Така смяташе Марино, а сигурно и всички останали.
— Трябва да останем непредубедени — отвърнах аз. После отново посочих камиона и отново попитах за кучето.
— Ще се оправи — каза Марино. — Ан му даде за храна — пиле с ориз от „Гръцка вечеря“ в Белмонт. Направи му и нещо като легло, а отоплението е на макс — като в пещ е. Да му държим топло на мършавия задник сигурно ни излиза по-скъпо, отколкото да затоплим избата. Искаш ли да го видиш?
Държеше чифт ръкавици от тежка черна пластмаса и други, за еднократна употреба, от нитрил, а Бентън духаше в дланите си, за да ги сгрее, като продължаваше да пише съобщения по айфона си и да чете есемесите, с които все така го затрупваха. Изглежда, изобщо не го интересуваше това, за което си говорехме с Марино.
— Иска ми се първо се ориентирам — казах на Марино, понеже в момента не се чувствах достатъчно силна, за да погледна куче, изоставено в тъмна като рог къща без отопление, след като господарят му е бил убит от лицето, което го е откраднало. Или поне така гласеше версията.
— Ето каква е процедурата. — Марино грабна две яркожълти шапки и ни ги подаде. — Ей там са пластмасовите вани с дезинфектант. — Посочи мръсното петно до листа шперплат, който служеше за входна врата на вилата. — И през ум да не ви минава да ходите вън от периметъра. Ей там оставяме използваните костюми и ботуши.
До трите пластмасови вани с вода стоеше шише с препарат за миене на съдове, а до него — редица обувки: обувките на онези, които бяха вътре, включително чифт жълто-кафяви мъжки кубинки. Реших, че на местопрестъплението работят поне осем инспектори, включително и още някой — сигурно военен, може би Бригс. Марино се наведе и провери дисплея върху спомагателния енергиен агрегат с ромбовидна форма в дъното на камиона, после тръгна по блестящите стоманени стъпала и излезе насред искрящите дървета, сковани в лед — приличаха на потопени във вода. Навсякъде висяха дълги, заострени висулки, подобни на копия.
— Може би е по-добре да си облечеш екипа — каза Марино, докато Бентън се отдалечаваше, все така ангажиран с телефона си, очевидно във връзка с някого, и все така незаинтересован от нашия разговор.
Двамата с Марино тръгнахме към вилата. Гледахме да не се подхлъзнем по неравния лед, сковал следите от гуми, калта и боклуците, които Филдинг така и не беше разчистил.