Кралят-маг
- Автор: Банч Кристофер
- Серия: Seer King #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-600-9
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралят-маг». Краткое содержание книги:
Дамастес, млад кавалерийски офицер и луда глава, и изключително надареният магьосник Тенедос е трябвало да загинат в планинска засада. Но враговете им са подценили удивителните сили на ясновидеца-чародей и храбростта на войника. Никой не е могъл да предвиди възникналото между тях приятелство — и как то ще промени историята.
Нуманция е империя в упадък, по границите й властват разбойници, в провинциите кипят бунтове, гражданите й се разкъсват от разногласия. Древни сили на тъмна магия избуяват навсякъде, а имперските водачи, хилавата Власт на Десетимата, не предприема нищо. Ала когато Тенедос и Дамастес започват да надиграват узурпатори и некроманти, се пръсва мълвата, че техният път е пътят на Провидението.
За Дамастес това е пътят към славата и към спечелената любов на една красива злощастна контеса. За Тенедос това е пътят към невъобразимите висоти на амбицията. А за Нуманция пътят им води към възраждане… в служба на Богинята на смъртта.
— Така значи действа полицията. Май никога няма да бъда подходящ за нея.
— Разбира се, че няма — каза Кутулу. — Докато не разбереш, че никой не прави това, което прави, по причини, за които казва, че го прави, и след това не разбереш, че често пъти има друг, истински мотив дори зад това, в което той самият е твърдо убеден… по-добре си остани войник.
Изгледах дребния мъж да разбера дали не си прави шегичка, но той беше напълно сериозен.
— Все едно, открих къде ходи ландграф Мейлбранч, когато посещава пристанището — продължи Кутулу. — Въпреки че не съм го проследил чак в бърлогата му. Тази вечер обаче смятам да го направя. Не е чак толкова хитър и се придържа към твърд график. Можеше да е по-предпазлив. Искаш ли да ме придружиш?
— С огромно удоволствие. Но няма ли да изпъквам?
— Не и след като приключа с теб — каза Кутулу; и така понаучих малко за маскировката.
Първо трябваше да намерим подходящите дрехи. Кутулу извика някакъв свой подчинен и се разпореди. След няколко минути човекът се върна с много зацапана униформа на един от по-низшите пехотинските дивизиони.
— Понеже на челото ти е отпечатано, че си войник, ще си останеш войник. Но не и офицер. Не повече от… хм, сержант. Най-добрата маска е частичната, капитане. Никой няма да си помисли, че един капитан ще се появи като сержант.
— „Дамастес“ от устата на приятелите ми звучи по-добре от „капитан“.
Кутулу ме огледа много критично.
— Така. Дамастес. Сега трябва да ти променим походката. Човек запомня хората по много начини — по походката, речта, даже миризмата, както и по външността, без изобщо да си дава сметка. Тъй че някой може да те погледне, сержанте, но някак си да „разбере“, че това не е Дамастес Хубавеца.
На последното се ухилих.
— Ти всичко ли знаеш?
Кутулу въздъхна.
— Не, и никога няма да ми стигне времето да науча всичко. По-лошо — няма да ми стигне времето да разбера какво трябва да науча.
— Сега да заблудим приятелите ти — продължи той и зарови в едно чекмедже. — Дръж. Залепи го на носа си с малко лепенка, ще я намериш ей под оня череп с брадвата в него.
Беше ми дал съвсем реалистична имитация на цирей. Залепих го, погледнах се в огледалцето, което ми даде, и потръпнах. Кутулу го огледа и кимна одобрително.
— Всеки, който те погледне, ще види „Човека с ужасния цирей“ и няма да може да различи или запомни другите ти белези.
— Сега да добавим и последния щрих — извади бутилка спрей и я пръсна върху мен. Ноздрите ми настръхнаха — вече миришех като войник, който не се е къпал цял месец.
— Мръсен, миризлив сержант от бойна част, който вероятно си има проблеми с началниците — кимна одобрително Кутулу. — Точно каквото исках. Точно от тези, които се мотаят по пристанището и си търсят белята. А и при твоя ръст изобщо няма да забележат мишлето, което пълзи до тебе.
Значи щях да бъда „престилката“ на Кутулу. Ухилих се, но веднага си спомних съня за Так.
— Може би ще ни трябва нещо повече от физическа маскировка. Готов съм да се обзаложа, че тук е намесена магия.
— Според мен не би трябвало да е проблем — каза Кутулу. — Магьосниците са точно толкова податливи на визуална заблуда, колкото и обикновените хора. Все пак… Разбирам те. Май ще трябва да прескочим до чародея Тенедос и да видим дали не може да ни предложи малко мъгляво контразаклинание. Няма смисъл да си играем на свръхсамоувереност.
— А сега, оръжието — продължи той. — Макар че ако прекалим с него, най-вероятно сме обречени.
— Имам си сабя.
— Там, където отиваме, джентълменски инструменти не вървят изобщо. Само сечива на улични главорези. С нож оправяш ли се?
— Горе-долу.
— Дръж — подаде ми нож с плоска дръжка, в кания. — Вържи го под мишницата си. Можеш да се обръснеш с него — точил съм го тази сутрин. Друго? Аха. Долу при водата е студено, тъй че никой няма да пита тия за какво са.
Подаде ми две много изтъркани ръкавици. За малко щях да ги изтърва, поради неочакваната им тежест.
— До пръстите и дланта е пришит пясък — обясни той. — Ако зашлевиш някого с тях, направо ще го размажеш.