Проходът

Защото ако човекът не намереше смъртта си, ако го обсебеха, той винаги се връщаше у дома. След три дни, пет или дори седмица, но никога по-късно. Повечето бяха Стражи, които предприемаха пътувания за събиране на вещи и дрехи или пътувания до електростанцията, случваше се да са ездачи със стадото или пък екипи от Работници, които излизаха навън, за да секат дърва, да ремонтират, да изнесат боклука към бунището. Хора биваха убивани или обсебвани дори посред бял ден, човек никога не беше в безопасност, щом вирали са се спотаили и дебнат. Най-младата завърнала се у дома, за която знаеше Питър, беше малкото момиченце на Бойз, Шарън? Шари? На девет години, обсебена в Тъмната нощ. Останалите от семейството ѝ били избити на място, или по време на самото земетресение или при последвалата го атака. Тъй като от нейното семейство не беше останал никой, който да извърши това отвратително задължение, беше го направил чичото на Питър, Уилем, Първи капитан. Мнозина, също като момиченцето на Бойз, бяха напълно обсебени до момента на завръщането си, други се появяваха на средата на своето преобразяване, болни и треперещи, разкъсващи дрехите си, докато се клатушкаха пред погледа. Онези, отдавна обсебените, бяха най-опасни, доста бащи, синове и чичовци бяха убити така. Не оказваха съпротива. Повечето заставаха пред портите, примигваха в светлините и очакваха изстрела. Питър предполагаше, че част от тях продължава да си спомня, че са били хора, и тази част стигаше, за да пожелаят смъртта си.

Баща му така и не се завърна, което означаваше, че е мъртъв, убит от виралите някъде из Земите на мрака, в място, наречено Милагро. Баща им твърдеше, че там е видял Бродник, самотна фигура, която се целела в лунните сенки, точно преди виралите да нападнат. По това време Домът, дори Старият Чоу, се беше обявил против Дългите походи, а бащата на Питър остана в немилост и се отказа от своите тайнствени, самотни експедиции извън Стената, движеше се в разширяваща се орбита, която дори тогава се беше сторила на Питър като подготовка за някакъв финал, но никой не му повярва. Толкова дръзко твърдение беше това за Бродника. Несъмнено е било резултат от желанието на Демо Джаксън да продължи да язди по походи, затова е твърдял толкова абсурдни неща. Последният дошъл Бродник беше Полковника, преди почти трийсет години, а той вече беше старец. С дългата си бяла брада и обветрено лице, кафяво и потъмняло като щавена кожа, изглеждаше стар колкото Стария Чоу или дори самата Леля, Последна от Първите. Самотен Бродник, след толкова години? Невъзможно.