Огън и кръв
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: История на дома Таргариен #1
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546559197
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Огън и кръв». Краткое содержание книги:
Вълнуващата история на Таргариените оживява
Столетия преди събитията от „Игра на тронове“ домът Таргариен – единствената фамилия господари на дракони, преживяла Ориста на Валирия – се установява на Драконов камък. „Огън и кръв“ започва със сказанието за легендарния Егон Завоевателя, създателя на Железния трон, и продължава с описанието на поколенията Таргариени, борили се да завладеят това легендарно седалище на власт, чак до гражданската война, която почти унищожава династията им.
Какво всъщност се случва по време на Танца на драконите? Защо е толкова гибелно да се посети Валирия след Ориста? Какви са най-ужасните престъпления на Мегор Жестокия? Какъв е бил Вестерос, когато драконите са властвали в небесата? Това са само някои от въпросите, получили отговор в хрониката, разказана от учен майстер на Цитаделата и съдържаща над осемдесет черно-бели илюстрации от художника Дъг Уитли.
„Огън и кръв“ е първата част от двутомната хроника на Таргариените, изненадваща с ново разбиране за динамичната, често кървава и винаги завладяваща история на Вестерос.
На петнайсет зарязала тези фриволни фантазии. Защо да мечтае за далечни монарси, когато можела да има толкова скуайъри, рицари и подходящи лордове, колкото пожелае? Десетки се въртели около нея, но скоро се откроили трима като фаворити. Джона Мутън бил наследникът на Девиче езеро, Червения Рой Конингтън бил петнайсетгодишният лорд на Грифоново гнездо, а Бракстън Бийзбъри, наричан Жилото, бил деветнайсетгодишен рицар, най-добрата пика в Предела и наследник на Хонихолт. Принцесата имала и фаворитки: Периан Муур и Алис Търнбери, две девици на нейната възраст, станали най-скъпите ѝ приятелки. Саера ги наричала Пери Хубавката и Бери Сладичката. За повече от година трите девици и тримата млади лордове били неразделни на всеки пир и бал. Излизали също така заедно на лов и лов със соколи, а веднъж преплавали през залив Черна вода до Драконов камък. Когато тримата лордове яздели на рингове или кръстосвали мечове в дворовете, трите девици били там да ги окуражават.
Крал Джеерис, който непрекъснато забавлявал гостуващи лордове или посланици оттатък Тясното море, заседавал в съвета или планирал нови пътища, бил доволен. Нямало да се налага да преравят кралството, за да намерят подходяща партия за Саера, след като трима такива обещаващи младежи били подръка. Кралица Алисан не била толкова убедена.
— Саера е умна, но не е благоразумна — казала тя на краля. Лейди Периан и лейди Алис били хубави, блудкави, празноглави малки глупачки според това, което виждала от тях, докато Конингтън и Мутън били незрели хлапета. — И не ми харесва това Жило. Чувала съм, че е баща на копеле в Предела и на друго тук в Кралски чертог.
Джеерис останал равнодушен.
— Не че Саера е оставала някога насаме с някой от тях. Винаги има хора наоколо, слуги и прислужници, коняри и войници. Каква пакост биха могли да направят при толкова очи около тях?
Не му харесал отговорът, когато дошъл.
Една от шегите на Саера ги опропастила. В една топла пролетна нощ на 84 г. СЗ викове и писъци от един бардак, наречен „Синята перла“, привлекли вниманието на Градската стража. Писъците идвали от Том Ряпата, който залитал безпомощно в кръг, опитвайки се да се измъкне от половин дузина голи курви, докато клиентите на дома се смеели гръмогласно и подвиквали на блудниците. Джона Мутън, Рой Сонингтън Червения и Бийзбъри Жилото били между клиентите, кой от кой по-пиян. Помислили били, че щяло да е забавно да видят как старата Ряпа щял да свърши работата, признал Рой Червения. После Джона Мутън се засмял и рекъл, че шегата била изцяло идея на Саера и какво забавно момиче била тя.
Стражите отървали нещастния глупак и го придружили обратно до Червената цитадела. Тримата лордове били заведени пред сир Робърт Редвин, техен командир. Сир Робърт ги завел при краля, като пренебрегнал заканите на Жилото и непохватния опит на Конингтън да го подкупи.
— Никога не е приятно да убодеш цирей — написал Великият майстер Елисар за случая. — Никога не знаеш колко гной ще излезе или колко лошо ще мирише.
Гнойта, която бликнала от „Синята перла“, щяла да замирише наистина много лошо.
Тримата пияни лордове били изтрезнели донякъде, когато се изправили пред краля горе на Железния трон, и си придали дръзка фасада. Признали, че отмъкнали Том Ряпата и го завели в „Синята перла“. Никой от тях не казал нито дума, засягаща принцеса Саера. Когато Негова милост заповядал Мутън да повтори какво е казал за принцесата, той се изчервил, запелтечил и твърдял, че стражите са чули погрешно. Накрая Джеерис заповядал трите лордчета да бъдат откарани в тъмниците.
— Нека да спят в черна килия тази нощ, може би утре заран ще разкажат друга приказка.
Кралица Алисан била тази, която, понеже знаела колко близки са лейди Периан и лейди Алис с тримата лордове, предложила те също да бъдат разпитани.
— Нека да говоря с тях, ваша милост. Ако ви видят горе на трона как ги гледате гневно, ще са толкова уплашени, че няма да кажат нито дума.
Часът бил късен и гвардейците ѝ намерили двете момичета заспали в едно легло в покоите на лейди Периан. Кралицата наредила да ги доведат пред нея в солария ѝ. Техните трима млади лордове били в тъмниците, казала им. Ако не искали да идат при тях, трябвало да кажат истината. Само това било нужно да им се каже. Бери Сладичката и Пери Хубавката се запрепъвали една през друга в нетърпението си да признаят. Много скоро и двете плачели и молели за прошка. Кралица Алисан ги оставила да се молят, без да каже нито дума. Слушала внимателно, както правела винаги. Нейна милост знаела как да слуша.