Огън и кръв
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: История на дома Таргариен #1
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546559197
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Огън и кръв». Краткое содержание книги:
Вълнуващата история на Таргариените оживява
Столетия преди събитията от „Игра на тронове“ домът Таргариен – единствената фамилия господари на дракони, преживяла Ориста на Валирия – се установява на Драконов камък. „Огън и кръв“ започва със сказанието за легендарния Егон Завоевателя, създателя на Железния трон, и продължава с описанието на поколенията Таргариени, борили се да завладеят това легендарно седалище на власт, чак до гражданската война, която почти унищожава династията им.
Какво всъщност се случва по време на Танца на драконите? Защо е толкова гибелно да се посети Валирия след Ориста? Какви са най-ужасните престъпления на Мегор Жестокия? Какъв е бил Вестерос, когато драконите са властвали в небесата? Това са само някои от въпросите, получили отговор в хрониката, разказана от учен майстер на Цитаделата и съдържаща над осемдесет черно-бели илюстрации от художника Дъг Уитли.
„Огън и кръв“ е първата част от двутомната хроника на Таргариените, изненадваща с ново разбиране за динамичната, често кървава и винаги завладяваща история на Вестерос.
— Ще направя всичко по силите си, ваша милост — обещала кралица Алисан.
В крайна сметка не се стигнало до сто мъже, голи или облечени. Кралицата обяснила кралската повеля на Даела кротко, но твърдо, и ѝ предложила избор между трима ухажори, всеки от които жадувал за ръката ѝ. Пейт Прасчото не бил между тях, трябва да се изтъкне; тримата мъже, които била подбрала Алисан, били велики лордове или синове на велики лордове. За когото и да се омъжела, Даела щяла да има богатство и положение.
Боремунд Баратеон бил най-импозантният между кандидатите. На двайсет и осем, лордът на Бурен край бил направо копие на баща си, мускулест и силен, с кънтящ смях, голяма черна брада и грива от гъста черна коса. Като син на лорд Рогар от кралица Алиса, той се падал роднина на Алисан и Джеерис, а Даела познавала и обичала сестра му Джослин от годините ѝ в двора, което се смятало, че било много в негова полза.
Сир Тимънд Ланистър бил най-богатият претендент, наследник на Скалата на Кастърли и всичкото злато там. На двайсет, той бил по-близо до възрастта на самата Даела и смятан за един от най-чаровните мъже в цялото владение: гъвкав и строен, с дълги златисти мустаци и коса в същия цвят, винаги облечен в коприна и сатен. Принцесата щяла да бъде добре защитена в Скалата на Кастърли; нямало по-непревземаем замък в цял Вестерос. Срещу златото на Ланистър и красотата на Ланистър обаче натежавала собствената репутация на сир Тимънд. Прекалено много си падал по жени, разправяли, а още повече си падал по виното.
Последният от тримата, поне в очите на мнозина, бил Родрик Арин, лорд на Орлово гнездо и Защитник на Долината. Той бил лорд от десетгодишна възраст, точка в негова полза; през последните двайсет години служил на малкия съвет като лорд кралски съдия и управител на законите, през което време станал позната фигура из двора и верен приятел и на краля, и на кралицата. В Долината той бил способен владетел, силен, но справедлив, любезен, щедър, обичан както от простолюдието, така и от лордовете му знаменосци. В добавка, представял се добре в Кралски чертог: благоразумен, интелигентен, с добро чувства за хумор, смятали го за голяма придобивка за съвета.
Лорд Арин обаче бил най-старият от тримата претенденти: бил на трийсет и шест, с двайсет години по-стар от принцесата, и баща освен това, с четири деца, останали му от покойната му първа жена. Нисък и оплешивял, с бирен корем, Арин не бил мъжът, за когото повечето девици мечтаели, признала кралица Алисан, „но е типът, за когото помолихте, добър и нежен мъж, и твърди, че е влюбен в малкото ни момиче от години. Знам, че той ще я защитава“.
За изумление на всяка жена в двора, освен може би на кралицата, принцеса Даела избрала за свой съпруг лорд Родрик.
— Той изглежда добър и мъдър, като татко — казала тя на кралица Алисан, — и има четири деца! Аз ще съм новата им майка!
Какво си е помислила Нейна милост за този изблик не е записано. Записът на Великия майстер Елисар за този ден гласи само „Боговете дано са добри“.
Годежът им нямало да е дълъг. Както кралят пожелал, принцеса Даела и лорд Родрик били венчани преди края на годината. Било малка церемония в септата на Драконов камък, в присъствието само на близки приятели и роднини: по-големи тълпи карали принцесата да се чувства отчайващо неловко. Нито имало първа брачна нощ.
— О, не бих могла да понеса онова, ще умра от срам — казала принцесата на бъдещия си съпруг и лорд Родрик трябвало да отстъпи на желанията ѝ.
След това лорд Арин взел принцесата си в Орлово гнездо.
— Моите деца трябва да се запознаят с новата си майка и искам да покажа Долината на Даела. Животът е по-бавен там, и по-кротък. Това ще ѝ хареса. Кълна ви се, ваша милост, тя ще е в безопасност и щастлива.
И била, за известно време. Най-голямото от четирите деца на лорд Родрик от първата му съпруга била дъщеря, Елис, три години по-голяма от новата си мащеха. Двете влезли в конфликт от самото начало. Даела обаче безумно заобичала другите три деца и те като че ли я обожавали, от своя страна. Лорд Родрик, верен на думата си, бил добър и грижовен съпруг, който винаги успявал да угоди и да защити младата си съпруга, която наричал „моята драгоценна принцеса“. Писмата, които Даела пращала на майка си (писма, писани главно от нейно име от по-малката дъщеря на лорд Родрик, Аманда), говорели сияйно за това колко щастлива била, колко красива била Долината и колко много била обичана от милите синове на лорда, как всички в Орлово гнездо били изключително добри с нея.