Рога [bg]

Отец Моулд седна и си избърса лицето с хавлия. Там, в подножието на стълбището, беше най-тъмно и на Иг му мина през ума, че Моулд действително не можеше да види рогата.

— Здравейте, отче — поздрави той.

— Игнейшиъс. Като че цяла вечност не сме се виждали. Къде се беше сврял?

— Имам квартира в центъра — отвърна Иг с прегракнал от вълнение глас. Не беше подготвен за загрижения тон на отец Моулд, за непринудената му, роднинска привързаност. — Всъщност, не е далече. Все се гласях да се отбия, но…

— Иг? Добре ли си?

— Не знам. Не знам какво се случва с мен. Главата ми… Погледнете главата ми, отче.

Иг пристъпи напред и се наведе леко към светлината. Виждаше сянката на главата си на пометения циментов под, рогата бяха чифт малки закривени куки, стърчащи от слепоочията му. Почти се боеше да види реакцията на Моулд и го погледна плахо. Призракът на любезна усмивка не напусна лицето на отеца. Челото му се набръчка замислено, докато той разглеждаше рогата с някакво оцъклено смущение.

— Снощи бях пиян и съм извършил ужасни неща — рече Иг. — И когато се събудих, се събудих така, и не зная какво да правя. Не зная в какво се превръщам. Помислих си, че вие бихте могли да ми кажете какво да правя.

Отец Моулд отново го огледа продължително със зяпнала уста, смаян.

— Е, хлапе — рече той най-сетне. — Искаш да ти кажа какво да правиш ли? Мисля, че трябва да се прибереш и да се обесиш. Сигурно така ще е най-добре за тебе и за семейството ти — всъщност за всички. В склада зад църквата има въже. Щях да ида да ти го донеса, ако смятах, че това ще те насочи в правилната посока.

— Защо… — започна Иг, и трябваше да прочисти гърло, за да продължи. — Защо искате да се самоубия?

— Защото ти уби Мерин Уилямс, а онази голяма клечка, еврейският адвокат на татко ти, те отърва. Малката сладка Мерин Уилямс. Много бях привързан към нея. Нямаше кой знае какви цици, но пък си имаше чудничко дупенце. Трябваше да влезеш в затвора. Исках да влезеш в затвора. Сестро, брой. — Той се изпъна по гръб за нова серия с щангите.

— Но, отче — възкликна Иг. — Не съм аз! Не съм я убил аз.

— Ах ти, шегаджия голям! — Моулд хвана с ръце лоста над него. Сестра Бенет застана в позиция в горния край на лежанката. — Всички знаят, че си бил ти. Можеш и себе си да усмъртиш. Бездруго ще отидеш в ада.

— Вече съм там.

Моулд изсумтя, когато смъкна щангата на гърдите си и пак я вдигна. Иг забеляза, че сестра Бенет го гледа втренчено.

— Не бих те обвинила за това, че си се самоубил — заяви тя без всякакви встъпления. — През повечето дни на обяд съм готова да се самоубия. Мразя как хората ме гледат. Лесбийските шегички, които пускат по мой адрес зад гърба ми. Мога да се възползвам от онова въже в бараката, ако ти не го искаш.