Рога [bg]

Страхуваше се да види майка си на следващия ден. Това беше най-ужасната нощ в живота му и си мислеше, че и в нейния — също. Никога не беше загазвал за нищо. Тя нямаше да може да мигне, и той си я представяше как седи будна в кухнята, по нощница, с чаша студен билков чай, със зачервени очи и восъчно бледа. И баща му също нямаше да заспи, щеше да седи буден, за да е с нея. Зачуди се дали баща му щеше да седи до нея тихо, и двамата уплашени и замрели, и нищо не им остава, освен да чакат, или Дерик Периш ще е възбуден и сприхав, ще крачи из кухнята и ще ѝ обяснява какво ще правят и как ще оправят всичко, и върху кого щеше да се стовари като чувал шибани сгурийни блокчета.

Иг беше решен да не заплаче, когато види майка си, и не заплака. Тя — също. Майка му се беше гримирала като за обяд с университетското настоятелство, а слабото ѝ, тясно лице беше будно и спокойно. Баща му беше този, който изглеждаше сякаш е плакал. На Дерик му беше трудно да фокусира погледа си. Дъхът му миришеше на лошо.

— Не говори с никого, освен с адвоката си — каза майка му. Това беше първото, което изскочи от устата ѝ. — Нищо не признавай.

Баща му го повтори — „Нищо не признавай“, прегърна го и се разрида. После, между хълцанията, Дерик издърдори: „Не ме интересува какво се е случило“ и тогава Иг разбра, че те бяха убедени, че той го е извършил. Тъкмо тази мисъл изобщо не му бе хрумвала. Дори и да беше го извършил — дори и да го бяха спипали на местопрестъплението, — Иг мислеше, че родителите му щяха да вярват в неговата невинност.

По-късно същия следобед Иг излезе от полицейския участък в Гидиън — очите го боляха от силната, режеща октомврийска светлина. Не повдигнаха обвинения срещу него. Така и не ги повдигнаха. И така и не го признаха за невинен. И до днес го смятаха за „заинтересовано лице“.

Имаше събрани улики от местопрестъплението, може би ДНК — Иг не беше сигурен, защото полицията не издаваше подробностите, — и той вярваше с цялата си душа, че след като веднъж ги подложат на анализ, той щеше да бъде публично оневинен за всички неправди. Но в щатската лаборатория Конкорд избухна пожар и пробите, взети около трупа на Мерин, бяха унищожени. Тази новина посече Иг. Трудно беше да не изпадне в суеверие, да не повярва, че срещу него са се надигнали тъмни сили. Късметът му беше отровен. Единственото оцеляло съдебно доказателство беше отпечатъкът от нечии гуми „Гудиър“. Гремлинът на Иг беше с „Мишлен“. Но това по никакъв начин не беше решително, и макар и да нямаше необорими доказателства, че Иг е извършил престъплението, нямаше и какво да го свали от куката. Алибито му — че е прекарал нощта сам и пиян до несвяст в колата си зад изоставено заведение „Дънкин Донътс“ някъде сред нищото — звучеше като отчаяна и съшита с бели конци лъжа, дори и на самия него.