Засенчено слънце [bg]

- Да, мамо. Лека нощ.

Докато излизаше, майка и не обели и дума.

Отвън я чакаше баща и. Момичето потърси някакви признаци на гняв по лицето му, но той се бе вторачил с изтощен израз в завесата към стаята на Инсурет.

- Добре се справи - отбеляза мъжът.

Тианет кимна. Невъзможно бе човек да се справи добре с Инсурет, но при всеки провал съществуваха някакви степени.

- Оправиха ли се всички гости?

- Да. - Той кимна към слугите на пост и подаде ръка на дъщеря си, която, разбира се, не я отблъсна. Поведе я към нейната стая. - Какво искаше Супериорът?

- Да узнае как е умрял Канвер, татко.

- И какво му каза?

- Че нашият благороден братовчед е починал в съня си.

Той се засмя и погали ръката и.

- Добро момиче. Тази вечер събрах куп комплименти по твой адрес.

Видяла го в добро настроение, тя се осмели да попита:

- И каква част от тях бяха придружени от предложения за женитба?

Той се усмихна.

- Четири само тази вечер. Добре върви, а? Ще има и други, след като се приберат по домовете и преценят хубавичко дали са достойни за тебе. Ще позадържа неколцина на въдицата известно време, но ти не бери грижа. - Отново погали ръката и.

- Няма да те дам на някой жалък чиновник или търговец. Имам по-добър кандидат наум.

Някой благородник от Кисуа? Това се зачуди Тианет, но прояви благоразумието да не попита. Така би проявила интерес, желание да се махне оттук. Каквото, естествено, не би било възможно да изпитва.

Завиха зад ъгъла и поеха по коридора към нейната спалня.

- Супериорът предложи да изпрати при мама някой Лечител - каза тя. Може би чутото щеше да завладее съзнанието му.

- Напомних му, че това е против обичаите ни.

Бащата изпръхтя.

- Той е глупак. Виж, предшественикът му… знаеше си работата. Може би заради това го и убиха Бирниците. В наше време Хетава дава мило и драго да изглежда безобиден, безопасен за кисуатците и всички останали… - Стигнаха прага на Тианет. Той се извърна към нея и хвана бузата и в шепа. - Стига вече политика. Уморена ли си?

Тя пусна принудена усмивка с надежда да го смути, както успяваше да смути с нея толкова други хора.

- Много, татко, след тази дълга вечер.

- Разбирам. - Той се усмихна и дръпна завесата пред нея, за може да влезе в стаята си. - Ще бъдем бързи… и тихи, та да не събудим някого от нашите гости. Нали?

За един кратък миг я обзе порив да изпищи. Къщата бе пълна с народ - един писък щеше да събуди всички. Дали и Супериорът бе останал за нощувка? Ако обвинеше баща си в поквара пред него и пред гостите, Хетава със сигурност щеше да започне разследване. Щяха да дойдат Бирниците. Би могла да им покаже мъничката наранена Тантуфи за доказателство -възможно бе дори Инсурет да се окаже дотам с ума си, че да потвърди обвинението. Може би Бирниците щяха да избият цялото семейство, за да отърват Гуджааре от подобна напаст. И тогава Тианет и Тантуфи щяха да бъдат най-накрая свободни - по един или друг начин.