Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Ритуалът [bg]
Ритуалът [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Ритуалът [bg]

Электронная книга - «Ритуалът [bg]». Краткое содержание книги:

Дебютният роман на българския писател Радко Пенев е под редакцията на Ганка Филиповска. Криминалната история, написана в стила на Дан Браун, се развива в България и е свързана с мистериите на древните траки и техните вярвания в задгробния живот и във възможността смъртния човек да се превърне в бог, като извърши поредица от ритуали. Всичко започва с откриването на златен тракийски съд от иманяри, последвано от надпревара за намирането на останалите части от комплекта на тракийско съкровище, което служи в ритуала по обожествяване. Действието пренася главните герои през няколко от значимите древнотракийски археологически обекти като гробницата в Свещари и пещерата Утроба. Намесена е международна тайна организация, както и българската мафия. Авторът е морски офицер. За книгата той се базира на теориите на Александър Фол за религията на траките. Младият емигрант Петър Георгиев и докторът по археология Боряна Казакова преследват посланието на мистериозен надпис и се оказват въвлечени във вихър от събития, които ще застрашат живота им, но и ще променят изцяло представите им за света, за свръхестественото и отвъдното. Хилядолетна тайна лежи скрита в недрата на нашите земи. Светилищата на древните траки и до днес пазят следите от ритуали, превръщали хората в богове. Лидерът на могъща международна организация търси път към безсмъртието, а българската иманярска мафия няма да се спре пред нищо, за да се сдобие с уникално златно съкровище. Кой e Залмоксис и защо Сократ го нарича „цар, който е божество“? Какво се крие в сакрални за траките места като гробницата в Свещари, пещерата Утроба и остров Свети Иван? Какво е било предназначението на Боровското съкровище? В „Ритуалът“ Радко Пенев е използвал умело съвременните исторически познания за вярванията на траките, техните мистериозни ритуали, култа към Богинята и Тракийския конник, легендите за жреца Залмоксис и за Орфей, за да създаде интригуваща и заплетена история с много обрати, в която на карта е заложено бъдещето на човечеството.
1 ... 9 10 11 12 13 14 15 16 17 ... 180
Перейти на страницу:

Извади мобилния си телефон и набра номера. След две позвънявания отсреща чу дрезгав глас.

— Казвай.

— Мисля, че го намерихме.

— Сигурен ли си?

— Ммммда… така мисля — усети устата си пресъхнала.

— У теб ли е?

— Да, при мен е.

* * *

Докторът не вярваше на късмета си. Мислеше, че Славея ще го затрие и ще го зарови някъде. Докато вървеше към колата, се озърташе, като всеки момент очакваше да чуе изстрел и отнякъде да долети куршум. Влезе с куцане в опела и пъхна ключа.

Сети се, че бензинът можеше и да не му стигне да се прибере, а беше пратил последните си пари на Марин в Германия.

Хвана волана с треперещи ръце, опря чело в него и стоя така много дълго.

* * *

— Хм, нищо особено… явно това е конструкция, която дядо ти е направил. Не е от значение.

Стояха, навели глави, съвсем близо един до друг, взирайки се в екрана на телефона.

— Това какво е? — попита Боряна.

— Стъпалото, нишата е точно под него.

— Можеш ли да увеличиш малко…

Петър увеличи снимката, доколкото позволи екранът, и образът на зацапаното с пръст последно стъпало изпълни картината.

— Ей тук, моля те, увеличи тук — посочи едно петно Боряна.

— Така добре ли е?

Тя мълчеше и се взираше в екрана.

— С SD карта ли е?

— Да, защо?

— Нека да свалим снимките на лаптопа, може ли?

— Разбира се… заповядай — Петър измъкна малката карта и ѝ я подаде.

Боряна седна зад компютъра и с няколко клика на мишката премести иконките на десктопа. Последната снимка се появи на монитора в уголемен размер. Кликна няколко пъти и увеличи едно определено място. Петър не виждаше нищо освен камък, зацапан с пръст.

— Ето… тук, виж тук… — посочи Боряна. — Какво е това?

Петър се надвеси над нея и се вгледа внимателно, докато накрая видя какво му показваше тя. Полуприкрити от мръсотията, се виждаха някакви черти и резки, които сякаш бяха част от надпис, издълбан в камъка.

— Не знам… за пръв път го виждам.

* * *

— Шефът каза да те вземем с нас.

— Къде ще ходим?

— На плаж.

Венцислав Русев седеше, изпънал дългите си слаби крака върху седалката на пластмасов стол, и барабанеше с пръсти по масата. Носеше разкопчана докрай светлосиня риза с къс ръкав, която не можеше да скрие мършавите му рамене.

Прокара длан през оредяващата си коса и спусна крака на земята. Не можеше да откаже на Златанов, въпреки че беше затрупан с работа.

— Добре, отивайте в колата, ей сега ще дойда.

Изчака двамата да се отдалечат и позвъни в областната дирекция на полицията, за да предупреди, че отива на оглед и няма да се върне до края на деня. Нямаше да е проблем — често отсъстваше по цели дни, докато водеше разследванията си, и в дирекцията бяха свикнали. Това му даваше свободата да избяга от полицейската рутина и той се възползваше дори без да има формален повод.

Секретарката на шефа му носеше името Елена — древната красавица, заради която бе избухнала Троянската война. За раз-. Лика от нея секретарката бе грозноватичка и доста пълна. Бе сигурен, че младата жена ще го покрие. Разбира се, щеше да се наложи да я посети по-късно, за да ѝ докаже колко ѝ е благодарен. Макар и да му се струваше досадна на моменти, съумяваше да я остави с впечатлението, че изпитва дълбоки чувства към нея. Тя си въобразяваше, че вниманието му е продиктувано от сериозни намерения. Никак не му бе трудно да ѝ завърти главата. Точно това, от което тя имаше нужда, за да продължава да го прикрива.

* * *

Пръстите на Боряна тракаха уверено по клавиатурата, докато обясняваше.

— Ще използвам една специализирана лингвистична програма, която имаме. Не е най-модерното, но върши работа. Използва алгоритъм, който възстановява предполагаемите места на изгубени пиксели. Така по-лесно разчитаме похабени символи. Е, има по-надеждни начини, но в този случай така е най-бързо.

Докато говореше, снимката на монитора избледня и няколко контрастни червени линии се появиха на мястото на чертите от камъка.

— Ето, виждаш ли, става… Избрала съм червено, защото не може да се обърка с остатъчен цвят — червеното рядко е било използвано за надписи в древността. Имало е определено символично значение, както можеш да се досетиш.

1 ... 9 10 11 12 13 14 15 16 17 ... 180
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)